Интересна новина се появи в медиите. Две жени се млатят като диви селянки на пазара, а шампионът Карлос Насар стои с олимпийско спокойствие и гледа сеира. Много хора сме виждали подобни сцени и те не крият никакви изненади. Възпитанието на подобни спорещи гравитира около минусови величини, но за съжаление всички стават свидетели на липсата на първите им седем години възпитание.
В България агресията е начин на живот. И още по-лошо, това е част от женския характер. Жени се бият колкото и мъжете. По повод и без повод. В училище под погледа на поредния пишман красавец, се млатят ученички, а мъжлето гордо гледа отстрани и чака коя ще победи. Същото е с колите. Шофьорки грозно се псуват, бият се, както се вижда, а мъжете стоят и си гледат сеира.
Колкото и да се опитват отвън, отвътре не могат да ни променят. Простотията си е наша, лична, българска. Съчетана с липсата на мъже. Тези жени нямат ли мъже да ги озаптят? Или да им обяснят, че дават лош пример на децата? Нищо чудно и да нямат.
Простотията избива отвсякъде. В случая Карлос Насар правилно е постъпил. Дори да беше напсувал някоя от участничките, без всякакво съмнение щяха да го изкарат него виновен. А ако беше посегнал да ги разтърве, заглавието щеше да бъде: „Шампион пребива невинни жени“, без значение какво точно ще се случи. Понякога единственото, което можем да направим пред простотията е просто да замълчим и да оставим еволюцията да свърши своето…
Елена Гунчева-Гривова
