но нека ви разкажа една история. бях в цюрих, да представям своя книга. пиех по това време и то не така, както майка ми би желала. по някое време излязох от старинното хотелче, където живеех и зашарих из уличките, в търсене на нещо, вероятно приключения или казано на български – бели. срещнах една малайска проститутка, тя ме прегърна и след десет минути аз, бъркайки в джобовете си, нямах нито франк, само пет лева. почувствах се окаян, но не като йов, а малко повече. защото йов е загубил добитък и посеви, а аз не държа на такива неща. нямах пари, храна и най-важно – вино, за да остана жив. тогава се яви деус ех махина – американеца журналист томи и каза – да ти направя интервю. аз казах: о, да. докато се прегръщахме му разказах за малайската проститутка и че нямам пари, а трябва да изпия една бира, защото иначе ще започне нова световна война. той – старо хипи от средния запад – каза: уел, и аз ще пийна една. изпихме по осем и интервюто завърши. когато се разделяхме – аз – срам несрам казах: томи, имаш ли пет франка (бях преценил, че има бяло вино от италия по два и петдесет) той се изсмя и каза – какви пет франка, ето ти петдесет. аз се почувствах щастлив и богат като крез, купих си две бутилки бяло вино, сирене грюер и хлебчета. качих се на терасата на моето хотелче, строено в осемнайсти век, отворих виното, отчупих си малко хляб, налях си в чашата и отпих, а след това сдъвках трохичка от хляба. долу живееше шумно цветна тълпа. сред нея видях малайската проститутка и и помахах
Калин Терзийски
