“ЗЕЛЕНАТА ЕНЕРГИЯ” НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ПОРЕДЕН ТРАНСФЕР НА ОГРОМНО БОГАТСТВО КЪМ БОГАТАШИТЕ.
Ние сме в разгара на най-големия трансфер на богатство в историята. Субсидираната от правителството подкрепа за вятърни системи, слънчеви паркове и електрически превозни средства е в голяма степен от полза за богатите членове на обществото и богатите нации. Бедната и средната класа плащат за програми за зелена енергия с по-високи данъци и по-високи разходи за електроенергия и енергия. Развиващите се нации понасят екологични щети, за да доставят добити материали, необходими за възобновяеми енергийни източници в богатите нации.
От 2000 г. светът е похарчил повече от 5 трилиона долара за зелена енергия. Построени са повече от 300 000 вятърни турбини, инсталирани са милиони декари слънчеви панели, продадени са повече от 40 милиона електрически автомобили, стотици хиляди хектари гора са изсечени за производство на гориво от биомаса и около три процента от земеделските земи сега се използват за производство на биогориво за превозни средства. Светът харчи повече от 1 трилион долара годишно за зелена енергия.
Световните лидери са обсебени от необходимостта от преход към възобновяема енергия, уж за да спасят планетата от глобалното затопляне, причинено от човека. Правителствата доставят безкрайна река от пари, за да насърчат приемането на зелена енергия. Законът за намаляване на инфлацията в САЩ от 2022 г. предостави 370 милиарда долара субсидии и заеми за възобновяеми източници на енергия и електромобили. Но възобновяемите субсидии и мандати преобладаващо облагодетелстват богатите за сметка на бедните.
Вятърните системи получават данъчни кредити за производство, освобождаване от данък собственост и понякога получават плащания дори когато не генерират електричество. В САЩ и Европа обикновените данъкоплатци плащат стотици милиони годишно под формата на данъци, които се насочват като субсидии към компании за производство на електроенергия от възобновяеми източници, тоест към и без това богатите собственици на тези компании.
В допълнение, Европейският съюз наскоро одобри Механизъм за коригиране на въглеродните граници (CBAM). CBAM ще облага стоките, идващи от бедни нации, които не са произведени чрез нисковъглеродни процеси. Приходите от CBAM ще бъдат чудесен източник на средства за европейските програми за зелена енергия, които също са в полза на богатите.
Федералните субсидии на САЩ до $7500 за всяка закупена електрическа кола, заедно с допълнителни държавни субсидии, облагодетелстват пряко купувачите на EV. Средната цена на EV в САЩ миналата година беше 66 000 долара, което е недостъпно за повечето шофьори. Проучване на Университета в Чикаго от 2021 г. установи , че собствениците на електромобили в Калифорния изминават само 5300 мили годишно, по-малко от половината от пробега за типичен автомобил. Повечето електрически автомобили в САЩ са вторият автомобил за богатите.
Електрическа кола от среден размер се нуждае от батерия, която тежи около 1000 паунда, за да осигури приемлив пробег. Поради теглото на батерията електромобилите обикновено са с около 50 процента по-тежки от бензиновите коли, което причинява увеличени щети по пътищата. Но електромобилите не плащат пътния данък, включен в цената на всеки галон бензин. Електромобилите трябва да плащат по-високи пътни данъци от традиционните автомобили, но днес тези разходи се поемат от обикновените шофьори на бензинови автомобили.
Възобновяемите системи изискват огромни количества специални метали. Батериите за електрически автомобили се нуждаят от кобалт, никел и литий, за да постигнат висока енергийна плътност и производителност. Магнитите във вятърните турбини изискват редкоземни метали, като неодим и диспрозий. Големите количества мед са от съществено значение за двигателите на електромобили, батериите, вятърните и слънчевите масиви и системите за пренос на електроенергия за свързване с отдалечени вятърни и слънчеви обекти. Според Международната агенция по енергетика едно EV изисква около шест пъти повече специални метали от бензинов или дизелов автомобил. Една вятърна решетка изисква повече от десет пъти повече метали от електроцентрала на природен газ на база доставена електроенергия. Повечето от тези метали се добиват в развиващите се страни.
Почти 70 процента от кобалта се добиват в Демократична република Конго. Индонезия произвежда повече от 30 процента от световния никел. Чили произвежда 28% от медта. Китай произвежда 60 процента от редкоземните метали. Тези нации се борят със сериозното замърсяване на въздуха и водата от минните дейности. Работниците в мините също страдат от лоши условия на труд и използването на принудителен труд и практики за детски труд. Но очевидно нито една цена не е твърде голяма, за да могат богатите хора в развитите страни да карат Tesla.
Стив Горъм – политически съветник на The Heartland Institute
