Илюзията на очакваното разведряване
Допуска се грешка в геополитическия анализ, която очевидно дава своето отражение и върху процесите в нашата държава. Създава се грешно свръхочакване, че след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп САЩ ще промени фундаментално посоката и характера на своята европейска политика.
Първата грешка е неразбирането или отказа от разбиране, или дори съзнателно омаловажаване, на размаха на американската външна политика. Напълно лишено от здрав разум е самонапомпването и самонадъхването, първо, че САЩ са скъсали с европейската политика и второ, че Тръмп вече е договорил или наложил затварянето на украинския фронт. Също толкова несъстоятелно е пропагандирането на внушението, че те са признали загуба или са загубили силата на своето влияние.
Преди вече почти 5 години издадох заедно с издателство “Изток-Запад” книгата “Параметри на Постамериканския световен ред” и съм отделил значително място в нея за залеза на американската империя, за прехода от американски към постамерикански световен ред и вече половин десетилетие защитавам тезата, че промяната е възможна единствено чрез сблъсък. Но, първо – залез не означава изчезване, второ – процеса на залез не се случва за година или две, както повечето хора очакват, изхождайки от личното си разбиране за време. Трябва да се изхожда от позицията на историята – година или две са просто мигове, обективния поглед измерва залеза като дълъг процес, разгърнат в множество години, повлиян от множество външни и най-вече вътрешни фактори.
Има една особеност, която прави времето, в което живеем уникално и паралелите с предходните периоди от историята са само частично приложими. Американският световен ред е преди всичко хегемония на масовата култура и разпространението на определен културен ред, утвърден чрез правото на силата и военната мощ. Но културният ред е дълбоко обвързан с икономическите процеси и зависимости на множество нива. Преходът от американски към постамерикански ред се случва паралелно и в ход. Време, в което стария съществува, а новия тепърва се изгражда и тепърва ще трябва да търси културната форма, която да го направи устойчив.
Размахът на американската външна политика има предимството на културната хегемония, която все още не е преодоляна, защото голяма част от света живее с образа на Америка от преди 40 години, а не с настоящия й вид. Не живее със сегашния “Холивуд”, който е напълно лишен от смисъл и качество, а живее със “Сам вкъщи” около Коледа.
САЩ в момента преживяват своята първа имперска криза на духа и на идентичността, но Тръмп не е решението на този проблем. Тръмп е част от проблема. Само един пример – още преди да е встъпил в длъжност той се отказа от едно от най-дългогодишните си обещания – за миграционната политика и нелегалните мигранти, проверете казуса за H1B визите. Той просто излъга, но и няма да го признае. Предизборното говорене е едно, реалността на действията – съвсем друга.
Обратно към американската външна политика. Нейното разбиране е възможно само ако преди това бъде осмислено горното допълнение за културната хегемония. Второто условие е умението да се погледне от гледната точка на дадената империя. Как така империя, която е успяла да установи световна културна хегемония, закрепена с финансов ред, икономическо хищничество и умението да създава хаос във всяка точка по света ще признае загуба и ще се откаже от цялото си Европейско направление? И още повече – да се откаже от това направление чрез признаване на загуба с ясното съзнание на елита на тази империя, че подобно признаване ще нанесе фатална щета върху авторитета и възприемането на империята от всички останали? Да, те ще загубят този фронт, но все още няма условия, които да доведат до признаването на загуба.
Моята позиция е, че фазата на ескалация не е приключила, а тепърва предстои чрез големи по мащаб сблъсъци на различни нива.
И тук е втората част от тази позиция – за мен тази световна война се състои от три неразделни фронта – 1. Украински/Европейски, 2. Близкоизточен/Ирански и 3. Тихоокеански/Китайски.
Разчупването на Украинския фронт не означава признаване на загуба, а е предпоставка за създаване на взрив в Близкоизточния фронт, а също е възможно и активиране на Китайския.
Наивно е да се смята, че действията на отиващата си администрация на Джо Байдън са самосиндикални. Това е втората част от неразбирането на американската външна политика. Преходния екип, който подготвя встъпването в длъжност на Тръмп работи вече над месец. Всички големи събития, които разтърсват света през последния месец няма как да се случат без предварителното знание и последваща санкция на новия президент. Ще се променят частично методите, но не и целите.
Допускам, че много хора, които от една година “обработват” и българското общество за разведряването, което предстои, когато дойде Тръмп, ще допуснат грешка. Въпросът е дали тази грешка е в резултат на наивност или на друг вид мотивация.
Украйна е в минало време като държава в нейния настоящ вид без значение кой ще бъде американски президент. Но това не означава разведряване, нито край на конфликта.
Една от грешките на Русия е, че подценява умението на САЩ да се създава илюзия и измама. САЩ нямат никакъв интерес от воденето на конвенционална война. Има множество други начини, част от които виждаме да се разгръщат и проявяват.
За неразделността на фронтовете.
Предстои подписване на стратегически договор между Русия и Иран. Сходен такъв беше подписан и между Русия и Северна Корея. С този договор, заедно с поредицата от договори свързващи Иран и Китай, както и Русия и Китай, окончателно се оформя юридически Коалицията.
От моя гледна точка е разумно да се очаква тепърва още по-голяма ескалация на Близкоизточния/Иранския фронт.
Втората грешка на Русия, но и на Иран, е уповаването в т.нар. “международно право” и функциите на ООН. Едните действат със сила, другите продължават с опита да се покажат колко са цивилизовани и справедливи. Ще разберат по-трудния начин, че този подход не работи спрямо поставената голяма цел за промяна на световния ред.
Връзката между двата фронта са Балканите.
Въпрос на време е да се посегне към етническия фактор. Погледнете Сирия.
България е напълно неподготвена.
Става твърде дълго.
Играта тепърва ще става по-груба и по-интересна.
Станислав Бачев
