На всеки ъгъл в страната се продава вейп. Надали има човек в държавата, който се съмнява в това. Десетки видове, които се намират свободно дори в хранителните магазини и плод-зеленчука.
Беше въпрос на време всякакъв вид дизайнерска дрога, несертифицирани и нелечебни масла от канабис да нахлуят във въпросните електронни цигари и зарибят наред деца и подрастващи.
Удивителна е реакцията на властите след вестта, че поредното българско дете е загинало нелепо след употребата на подобни вещества. Изненада и паника цари от прокуратура, през полиция, та чак до КЗП, БАБХ и всякакви знайни и незнайни ведомства и държавни структури.
Лекарите от години бият тъпана, че поголовно ученици отключват психози и необратими психиатрични състояния, които изгарят мозъците на децата и ги правят на зеленчуци. Достатъчна е буквално една дръпка от т.нар. "друсана трева", за да не може после да те оправи дори най-добрият психиатър в държавата. Защото за разлика от повечето органи в тялото, които са предвидими, мозъкът е необятна вселена от мистерии и неизвестни.
Години наред психолози, психиатри и педиатри се мъчат да дадат гласност на проблема, който винаги започва вкъщи – че не познаваме децата си, че не знаем какво правят извън дома, че им се дава абсолютна свобода на действие, граничеща със слободия. Че масово родителите не разпознават признаците и симптомите на наркотиците. Че всяко различно състояние на подрастващия се обяснява с "тежко тийнейджърство, разбъркани хормони и избити баланси".
"Епидемия. Пандемия от психози, вследствие на дрога при младежите", не се уморява да казва д-р Цветеслава Гълъбова, която нагледно вижда и работи на терен с трагедии след опит на наркотици. Какво още трябва да се случи, за да се затегне контролът и да се секне свободната продажба на опасните видове? Докога институциите ще се правят на слепи, докато "бъдещето на нацията" се напушва, дрогира и неадекватства?
Бъдещето е заложено на карта. И трябват спешни, кардинални и сурови мерки по въпроса. Падналото от прозорец момче в Плевен не е битов инцидент или изолиран случай. Не е лична трагедия на едно почернено завинаги семейство, а всеобщ проблем, който касае всички ни.
И ако милата ни държава предпочита да трупа кървави пари от този бизнес, вместо да изреже тумора, то със сигурност не ни чака нищо хубаво.
Димана Дойчинова
trud.bg
