Айде да разбием мита за “постната пита” със сода и оцет за Бъдни вечер!
Първи мит: содата (натриев бикарбонат)е открита и вкарана в производство в края на 18 век във Франция. Вероятността в древността да са правили пита със сода за Бъдни вечер е нулева, защото не са разполагали със сода.
Втори мит: нещо в което има оцет да е постно. Оцета се получава от вкисване на вино. Винаги в оцета има така наречената оцетна гъба – жив организъм. Гроздовия, ябълковия и тн сокове, се превръщат във вино благодарение на така наречените винени дрожди, които ферментират сока изяждайки захарите от него и превръщайки го в алкохол. После след смъртта на тези дрожди се появява оцетната гъба, която изяжда тях и започва процеса на вкисване. Значи оцета е пълен с живи организми – гъбички и дрожди.
Содената пита се прави с гасенето на оцета със сода при която се образува газ. С помощта на този газ, добавяйки брашно, останалите живи дрожди започват да се хранят с нишестетата и захарите от брашното отделяйки допълнително газ и благодарение на това содената пита се надува.
В задачата се пита? В маята има дрожди и в оцета има дрожди, маята се захранва със захар, а оцета реагира на содата, която има основен характер и е открита както казахме през 18 век? Кое е постната пита в случая!
Извод: содената пита е точно толкова постна, колкото свинското кюфте е картофено!
Цветан Фиков
