Срещата между Байдън и Тръмп в Белия дом по покана на действащия президент затвърждава убеждението, че е постигната договорка на новоизбрания с т. нар. дълбока държава. Главните фактори сред която са разбрали, че досегашната политика на демократите е тежък провал и се налагат значителни, ако не и радикални промени.
Тръгна загрявка за овладяване на властови позиции сред републиканските политици и проверка на обществените следизборни очаквания. Същинската игра ще тръгне след 20 януари. Тръмп обяви и намеренията си за ключови назначения във властта след тази дата. По тях може да се съди за предполагаеми важни аспекти на новия политически курс на Вашингтон.
Съвсем доскоро се считаше за обичайна практика на избори за президент американците да се фиксират почти изцяло на вътрешните за страната си проблеми. От три изборни цикъла насам този техен подход търпи значителни промени, този път за тях предлаганата от претендентите за поста външна политическа линия явно имаше важно значение. И Тръмп още повече натежа.
За разлика от почти всички американски президенти преди него през първия си мандат той не започна нито една война извън страната, дори направи крачки да забави и прекрати някои. На това силно основание голям процент избиратели очакват той се придържа твърдо към ангажимента си да спре военните сблъсъци в Украйна и Близкия Изток.
В книгата си „Изкуството на сделката“ Тръмп пише: „Най-доброто, което може да направите, е да действате от позицията на силата“. Той така и действа, но само когато има своя или може да привлече чужда такава. Но споделя и за резервен вариант: „Защитавам се също така като оставам гъвкав, като никога не се привързвам твърдо към единствена сделка или към единствен подход“.
Това е той и в политиката, така ще действа и във втория си мандат, доколкото ще има самостоятелност при едни или други решения. Отначало чрез покачване на напрежението поема към сделка за деескалация на даден конфликт, после гъвкаво отстъпва и търси нов момент за правене на сделката. С Иран така беше, със Северна Корея поне три пъти.
Но без особен успех. Стана съмнително за наблюдаващите отстрани дали САЩ все още са толкова респектиращи, колкото доскоро. След това Байдън осрами хегемона като срамотно и почти панически изведе военния контингент от Афганистан и го остави на талибаните.
Цял свят е втренчен да гледа как Тръмп ще се справи с измъкването на Щатите от Украйна, което обеща да стане дори за един ден! Хайде да е за месец, за три, за пет! Не се вижда как това да стане без още по-голям срам, гарниран с позор. Загубата на Украйна и оттеглянето на Запада без да е нанесено „стратегическо поражение на Русия“ ще е голям удар за САЩ и лично за Тръмп.
Освен ако не намерят с Путин и евентуално с господин Си формула, при която САЩ и Русия печелят по малко, а Украйна и Европа търпят всички щети и резилища. Значи, ако въобще е възможно, няма да стане скоро, няма да е от позиция на сила и няма да мине без последствия. Но се налага, защото другият реалистичен вариант е пряка война на САЩ с Русия с риск да е атомна.
„Трудна, но необходима задача за урегулиране на конфликта в Украйна, най-опасният и разрушителен в Европа след 1945 г. Но за целта следва да разчистят предразсъдъците и суеверията, присъщи на наложения днес подход към Украйна. Никаква военна помощ от Запада няма да върне обратно нейната траектория на краха.“, пише Responsible Statecraft.
Какви са тези предразсъдъци и суеверия всъщност? Ами „Русия е агресор, Украйна е жертва, ще даваме оръжия и пари, ще помагаме както, колкото и докогато е нужно!“ Но към тях и „Няма да влизаме в пълномащабна война с Русия!“. Ще се наложи отказ от суеверното тръшкане, вижда се. Бавничко, трудничко, потайно на моменти, но така е винаги при тежко компромисни преговори.
За главен прокурор и министър на правосъдието беше назначен конгресменът републиканец Мат Гец, който показа явно неуважение към Зеленски в Конгреса на САЩ. Посочената за посланик в ООН Елиз Стефаник през 2022 г. беше за приемане на Украйна в НАТО, но сега заяви обратното и не отговори на въпроса, счита ли пак, че Русия извършва там геноцид.
За да се случи МАGА – Америка отново да стане велика, на САЩ ще се наложи принципно да преразгледат мястото си в активно променящия се свят. При който нов световен ред няма как пак да са всевластен хегемон, а от тях все по-малко се боят и санкциите им ще стават все по-малко резултатни. The Wall Street Journal в редакционна статия: „Проблемът е, че светът се промени към по-лошо, откакто той напусна Белия дом.“
Назначенията на Тръмп се характеризират с ясни антикитейски, антиирански и антируски нюанси, както и с явно произраелски. Любопитното за последните е, че при подчертано ционистките акценти се касае за персони от нееврейски произход. Но Тръмп набира главно лица, разсъждаващи от позиция на силата. Оформя се ционистко-антикитайски-флоридски екип.
На среща в Рияд ислямски държави се обединиха около искане да се осъди Израел, Анкара скъса с него дипломатическите си отношения. В хода на срещата Иран беше наречен „братска“ страна.
Задачата пред Тръмп да се справи и със защитата на Израел след крайно свирепата му агресия спрямо няколко ислямски страни, е изпълнима само с нови огромни имиджови загуби. И то за кратко. Колко още такива загуби могат да понасят Щатите, рискувайки да стоят на международната арена все по-самотни?
Сигурно за подкрепата на Тръмп от „дълбоката държава“ много важен аргумент е била доказаната му решителност да насочи страната към още по-агресивно противопоставяне с Китай. Това е най-ясният сегмент в неговата иначе мъглява политическа стратегия. В периода 2017 – 2021 г. бяха увеличавани тарифите на редица вносни стоки особено от Китай.
Отначало за стомана и алуминий, после с още 10% за други стоки оттам за над $200 милиарда, накрая с още 25%, накрая и със 100%. Сега обеща и нови 60% за всички китайски стоки. Касае се за цялостна линия на поведение за подкрепа на американската икономика. На този етап обаче Китай се справя с препятствията и уверено надминава САЩ по все повече показатели.
Първа и обещаваща сигурен успех задача за новия екип е е да спрат бурния и много вреден миграционен поток в страната. Много по-лесната, отколкото да изгонят вече проникналите в страната нашественици, голям процент от тях паразитиращи и злостно криминално проявяващи се.
В страните от ЕС и НАТО суматохата е трагикомична. „САЩ се защитават, Европа се разпада. Ще има еволюция на манталитета в Европа, трябва да се опрем на националната идентичност. Трябва да се събудим, защото иначе ще изчезнем!“, добре илюстрира картинката Жордан Бардела от френския „Национален сбор“.
Валери Айе от „Обнови Европа“ заяви: „Ние трябва да се защитим. Европа трябва да защити Европа. Тръмп ще прекъсне помощта за Украйна, а страната има нужда от помощ. На нас ни трябват много средства за отбрана.
Върху България Вашингтон рядко въздейства пряко. Твърде малки и слаби сме, за да се съпротивляваме дори на намеци откъм посолството в София. Натискът при това спокойно може да се осъществява опосредствано през Брюксел или чрез агентурата в партиите, администрациите и НПО-тата. Преди изборите в САЩ и скоро след тях тук цари суматоха, ясно видна за мислещите.
Политиците чакат някакви по-ясни указания от Посолството, иначе още известно време ще бягат от отговорностите на изпълнителната власт. Родолюбците, смелите люде със здрава гражданска позиция отдавна са изчистени от политическия терен, затова срамната вегетация продължава.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
