Мнозина гледат с интерес на срещата на БРИКС в руския град Казан. У нас най-често от русофилския сектор засилват важността на една такава среща. Тя обаче няма този сакрален заряд, който й приписват. Срещата е опит, ни повече, ни по-малко, на Русия да се опита да изглежда като страна, която не е в изолацията, в която очевидно е. С други думи, Русия пак се опитва с пропагандни инструменти да реши нерешим проблем.
Фактическата обстановка е, каквато е, а именно – Руската федерация е в тежка международна изолация от страна на свободния свят, а затъването в Украйна и санкциите заличиха страната от световната икономическа карта. Това е реалността, каквито и розови очила да си слагат русофилите. Впрочем, една особеност има – дори и БРИКС не приемат опитите на Москва да дирижира процеса като задълбочава разделението със свободния свят и търси как да заобиколи долара като световна резервна валута. Тези две неща – нежеланието на БРИКС да се ескалира конфликта със свободния свят и фактическото невъвеждане на „единна валута“ – са важните послания от казана, в който Русия си ври в град Казан.
Между другото, единственият международен фактор, който си позволи да легитимира хулиганското поведение на Москва, е трагичният образ на португалския левичар Гутериш, който по силата на собствената си ирелевантност реши да присъства на форума. Като по този начин, уви, въвлича и ООН, на която има съмнителното щастие да е ръководител, в русофилските опити за мека дипломация. Не е случайна острата реакция на Израел към персоната на Гутериш, който с ръководената от ООН Агенция за Палестина търси всякакви механизми да легитимира терористите от Хамас. Достатъчно достоверни данни има вече, че в ръководството на тази агенция масово са назначавани кадри на Хамас. Но Гутериш се прави на разсеян по този въпрос, докато ходи да легитимира режима на Путин и опитите на Кремъл да се позиционира като фактор. За съжаление с присъствието на такива като Гутериш в ООН само се увеличават призивите ООН да се саморазпусне скоропостижно, но това е друга тема.
Извън злободневието от Казан и несъстоятелността на ръководителя на ООН, трябва да се знае нещо важно. БРИКС никога не е била, не е и никога няма да бъде организация, която може да създаде витална алтернатива на свободния свят. Това е аморфен и хлабав опит на едни държави да търсят опит за по-добра интеграция помежду си. Учредителите й – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – са важни държави със собствено присъствие на международната сцена, които имат интерес да си сътрудничат. Дотук добре. Проблемът обаче на фетишизиращите тази организация е, че тези държави нямат нищо общо помежду си, освен желанието да имат някаква търговска свързаност. Нещо повече, сред тях има мащабни вътрешни разделения и конкуренции, които никога не ще позволят някакво по-тясно интегриране.
Бразилия е огромна държава, една от най-големите на планетата, но поради особеностите на геополитическото си разположение е винаги обречена да е в периферията на големите процеси. Първо, защото огромна част от страната е заета от необитаемата джунгла на Амазония, което не позволява някакъв кой знае какъв мащабен икономически и демографски бум. Второ, Южна Америка е в сложната ситуация да е разположена в онова, което русофилите опитват да брандират като „Глобален юг“, тоест там има затруднения от логистично естество за достъп до големите търговски пътища.
Казвам, че терминът „глобален юг“ се използва от Русия пропагандно, защото освен формалното си разположение на юг, нищо друго не свързва тези държави. Какво общо имат Бразилия и Южна Африка? Австралия също е в „глобалния юг“, но на нея руснаците й казват „запад“. Въобще, географията започна да се използва с политически цели, а то това, извън другото, просто не работи. Русия търси да изгради мостове и да сплоти общност на анти-западните настроени държави. Само че е самотна в тези си усилия дори и в самия БРИКС. Ето, вижте една Южна Африка, която за съжаление все повече се отдалечава от заветите на големия Нелсън Мандела. Да, страната все още е свободна, богата и важна, но с всеки изминал ден расовите напрежения и престъпността изглеждат все по-трудно ограничаеми.
Индия и Китай също са добър пример защо БРИКС е орел, рак и щука. Първо, Индия е демокрация. Несъвършена и прохождаща, но демокрация. Китай е авторитарна комунистическа държава, която се ръководи от единоначалието на Китайската комунистическа партия. Отделно, извън историческите им вражди, тези две държави са най-големите конкуренти за пазарите на САЩ и Европа. Индия наскоро стана най-многолюдната държава на планетата, измествайки Китай. Китайската икономика е по-голяма, но индийската плътно се старае да я догони, давайки добри условия за западните корпорации, които да изместят производствата си там. Тази конкуренция помежду им няма да позволи никога двете да имат общо дългосрочно бъдеще. Сътрудничество, да. Ситуационна подкрепа, да. Но дългосрочна и стратегическа работа между тях няма и не може да има.
Отделно Путин силно надценява желанието на останалите в БРИКС да са алтернатива на Запада. Водещите държави в тази организация не искат да изместват Запада, искат да работят с него. Другото са измишльотини и фантазии на кремълски опорни хора – осъзнати или неосъзнати. Просто няма как да се случи – БРИКС няма да измести САЩ и Европа, разбирай НАТО и ЕС, това няма как да стане. Причините са много. Първата е икономическа – Китай и Индия искат да търгуват със САЩ и ЕС, не да воюват с тях. И китайската, и индийската икономики са пряко свързани със свободния свят. Ако Китай утре спре да продава стоки в САЩ и ЕС, китайската икономика ще се срине. Затова Пекин иска политическа еманципация от западния свят, но никога няма да пожелае да загуби западните пазари.
Втората причина е културната. Европа и САЩ споделят общ цивилизационен код. Към него, най-схематично казано, можем да добавим и Канада, Австралия, Нова Зеландия, а защо не и Корея и Япония. Да, Сеул и Токио са различни културно от САЩ и Европа, но свободната търговия, обменът на идеи и стоки между тях е свел тези разлики до културни особености в рамките на едно и също цивилизационно пространство. С други думи – има „Запад“, не защото той географски се намира на запад, а защото той споделя обща цивилизационна рамка. Най-схематично казано тя се събира в думите свобода, демокрация, правов ред, свободна икономика. Това е общия цивилизационен фундамент на този свят. А какво е общото между авторитаризма на Москва и Пекин с демокрацията на Бразилия и Индия? Какви са споделените ценности помежду им? Културните им връзки? Универсални ли са разбиранията им за останалия свят, разбират ли се, подкрепят ли се?
Няма как БРИКС да измести каквото и да е било. Просто, защото БРИКС е ситуационен играч, който търси уплътняване на хлабави икономически пространства. И още сто държави да приемат, това няма да промени горното. Докато свободният свят е икономически и културен хегемон, той единствен ще оформя ценностно пространство, с което останалите да се съобразяват. Едни ще го отричат, други ще се стремят към него, но това не променя извода.
Автор: Д-р Петър Кичашки
trud.bg