Да се краде от онкоболни, си е за смъртно наказание. Да крадеш от последната надежда на хората, не заслужава да живееш. Смъртна присъда и толкова.
Близо месец живях с поставена онкодиагноза и съм абсолютно наясно как се чувства човек в това положение. В началото почнах да се тъпча с ксанакс, да се хиля неадекватно и едва ли не да се радвам, че ще умра. После се вцепених и после изведнъж се оказа, че диагнозата ми била сгрешена. Такъв случай в тази болница, казаха ми докторите, е имало само един преди моя.
Мамицата ѝ пропаднала на тая държава, която не може да защити най-тежко болните си. Мамицата ѝ на такава държава, в която има 28 пъти разлика в цените на лекарствата за онкоболните в една или в друга болница. Огън да я гори тая държава, в която мрем като мухи, в която не можем да си кажем имената и да напишем половин изречение и в която други живеят в собствен Град на слънцето. Искам смъртни присъди за тези, които окрадоха лекарствата на онкоболните. Как спят тези хора, какво имат в главите си, радват ли се на туморните си пари, на туморните разсейки на парите си? Живи ли са изобщо, къде живеят?
А и тия от ДАНС да вземат да поспрат малко с демонстрации на сила и да не влизат в онкоболници с пистолети и маски, да спрат да плашат болните хора и да се правят на ангели на справедливостта. Само малоумник може да вкара барети в онкодиспансера. Ами вкарайте утре барети и в някое детско кърмаческо отделение, та да ви олекне напълно.
Превзехте го онкодиспансера във Враца отведнъж, с щурм. Сега очаквайте награди пред строя. Защото толкова ви е акълът и сърцата ви са на друго място, ако ги има.
Николай Милчев