ДЕНЯТ, В КОЙТО ЧОВЕКЪТ С АНЦУГА СЕДНА НА ПИАНОТО

В такъв ден, такъв човек – какво очаквате да изсвири?
Въобще какво прави един човек с анцуг на пианото? Чувате ли шушукането на публиката, която се пита – как попадна тоя човек тука, кой го постави?
Човекът с анцуга на пианото има биография, не е нов, познат е. Много хора го мразят, много повече хора плашеха с него. Още повече, огромно количество само предупреждаваха, че може да седне на пианото. Щяло да стане страшно. Не бивало да се допуска. И същите хора допуснаха точно това. Никой не знае как стана. Огромна тълпа се заклеваше, че никога няма да допуснат, дори не си го и мислете – човекът с анцуга да седне на пианото.
Обаче дойде такъв ден. И в такъв ден вече се появиха музикални специалисти, които доказват вече, че именно защото човекът с анцуга има много анцузи – затова е логично точно той да седне на пианото. Всички повтарят тая логика – все едно, ако повтаряш една глупост, то тя ще стане истина.
И преди на пианото са сядали хора, които бяха ужасни пианисти. Един от последните дори не беше пианист, беше охрана на пианисти. Никой не забеляза, че последните години към пианото се промъкваха всякакви типове, типове дето не бива дори да припарват до сцената.
Но пък и вкусът на публиката се променяше, самата публика също носеше анцузи и все повече си личеше, че човекът с анцуга явно е решил да седне там.
Такъв човек няма да може да свири, но пък все повече хора решиха, че там му е мястото. Ако това е изборът на публиката, казват специалистите по пиано – кой може да оспорва сядането на човека с анцуга на пианото.
Някакви хора от оркестрината искаха санитарен кордон около човека с анцуга, обаче вече беше късно. Те дори не бяха музиканти, бяха санитарни работници и затова искаха санитарен кордон.
Но никой не знаеше как да направи санитарен кордон около пиано, особено ако вече човекът с анцуга вече е седнал на него. Вече се е срастнал с пианото, а и повечето клавиши ги няма вече.
Чудна работа е света на музиката, сега всички седят и чакат човекът с анцуга да изсвири нещо на пианото.
Никой няма големи очаквания, но така и така животът ни минава в тая прашна концертна зала, нека изчакаме още малко.
Все пак – всеки момент ще видим какво ще се случи, щом човекът с анцуга е седнал на пианото. Нетърпеливи сме.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/

Related posts

92 лв. втора пенсия за 24 години осигуровки!

Първото изречение на Паисий Хилендарски е написано в единствено число.

Предстои пети опит за избор на председател на НС