По-малко от 24 часа след като 31-годишната майка на две малки деца Биляна Петрова изчезна в София, а близките ѝ призоваха за помощ в социалните мрежи, тялото на младата жена бе намерено в двора на столична църква.
Близките ѝ споделиха, че тя е страдала от следродилна депресия, а последните дни, преди да изчезне, състоянието ѝ се влошило. Вчера тя била с приятелка, свекърва си и малкото си дете – момиченце на 2-3 месеца, в дома си. Тревожността ѝ се засилила. Приятелката ѝ извикала Спешна помощ и с линейка закарали Биляна до Центъра за психично здраве. Там младата майка била придружена от семеен приятел. Той излязъл от кабинета за минути и когато се върнал, лекарката казала, че Биляна е избягала.
Същевременно съпругът ѝ Мартин Венев я описа като "най-всеотдайната майка на света, която може би нещо е прегоряла".
За да разберем какво е следродилна депресия, подценява ли се тя и как да реагират близките, потърсихме директорката на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова.
– Съществува ли следродилна депресия и тя сериозно състояние ли е, или лиготия, както все още смятат мнозина българи?
– Категорично мога да кажа, че не е лиготия. Но трябва да уточня, че като чисто медицински термин "следродилна" депресия не съществува. Това е вид депресивен епизод, който по време съвпада с раждането и се развива няколко седмици до една година след него. Но това не е лиготия. След раждане може да се развие лек, умерен или тежък депресивен епизод и когато той се развие до една година след това, го наричаме следродилна депресия. Но този депресивен епизод може да развие симптоматики и на психоза. Тоест след раждането може да се отключи и психоза.
Раждането е един много сериозен етап в живота на жената. Много труден етап и невинаги протича гладко следродилният период, и може да се отключат сериозни психиатрични заболявания.
– Възможно ли е при такъв депресивен период жената да има суицидни мисли?
– За съжаление, е възможно. По принцип суицидните мисли и декларираните суицидни намерения са абсолютна индикация за настаняване в психиатрия. Защото в лечебното заведение не ги лекуваме по различен начин, отколкото в домашни условия, но условията в психиатрия не позволяват човек да се самоубие. Тоест рискът от самоубийство в условията на психиатричен стационар са сведени до нула.
– За какво трябва да следят близките и как могат да помогнат, ако забележат нетипично поведение у жена, която наскоро е родила?
– На първо място – всички трябва да бъдат много внимателни с родилките. Да не възприемат смените на настроения като лиготия. Трябва да е ясно, че за жената, преминала раждане, независимо дали по естествен път, или чрез цезарово сечение, това е много труден период. Дори чисто физиологично – има игра на хормони и т.н. Това е една нова отговорност, с която се натоварва психологично жената, независимо кое дете ѝ е това.
Тя трябва да съчетае много грижи, трудности, безсъние, понякога дори незнание как се отглежда дете, притеснения. И всичко това се стоварва върху семейството и главната грижа пада върху жената. Съвсем естествено е понякога тя да бъде по-тъжна и по-уморена, но когато тези оплаквания зачестят и когато околните виждат, че родилката няма сили, няма желание, че е дезинтересирана и често плаче, отказва да се храни и не може да спи, извън това безсъние около бебето, трябва настоятелно да я подканят да потърси помощ от лекар или психолог. Особено ако декларира суицидни мисли, това търсене на помощ трябва да се случи в много спешен порядък.
– Понякога обаче близките казват, че жената не иска…
– Да, така е, даже питат как да я заведат насила. Но понякога дори ако се налага, ще се употреби сила, за да бъде заведена жената на специалист. Трябва да се реагира много спешно особено ако се спомене думата “самоубийство” или изразите “не ми се живее”, “по-добре да ме няма” – това е маркер, че трябва да се потърси много спешно помощ.
– Съпругът на Биляна я определи като "най-всеотдайната майка на света, която може би нещо е прегоряла". Какво би могло да стои зад такова "прегаряне"?
– Терминът “бърнаут” използваме за професионалното прегаряне. Когато то касае личния живот, не го наричаме така. Едно време се наричаше депресия от изчерпване, но сега делим депресиите по степента на изразеност на симптомите, а не по причините, които са довели до тях. Но едно свръхнатоварване, желание да се изпълнят очакванията на всички или собственото чувство за перфекционизъм биха могли да доведат до депресивен епизод, който е с различна степен на тежест.
Но е много важно да отбележим, че няма психиатрично заболяване, което да започва внезапно. Всички имат симптоми, които се задълбочават, но ние някак не сме склонни да обръщаме внимание на тях, намираме нормални психологични обяснения за по-особено поведение и обикновено закъсняваме с търсенето на помощ. Като, разбира се, върху това оказва влияние и стигмата върху психиатричните заболявания. И често се чува “Как така, да не съм луда”, “Да не е луда, че ще я водя на психиатър?”. И резултатите, за съжаление, нерядко са трагични, както се е случило сега с тази млада жена. Със сигурност това не е внезапно решение и е имало симптоми. И моят призив към хората е:
"Моля ви, гледайте, наблюдавайте близките си. Намесвайте се в личното им пространство, когато виждате, че нещата не са както преди. Емоционалната близост спасява хората".
Д-р Цветеслава Гълъбова има магистърска степен по медицина от Медицинския университет в София, магистърска степен по "Здравен мениджмънт и бизнес-администрация" от УНСС, а в момента учи риторика в СУ "Св. Климент Охридски". От 1994 година работи в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в Нови Искър, където 4 години е била лекар ординатор, 11 години – началник на отделение за мъже с остри психози, а от 2009 г. е директор на болницата. Съдебен експерт по психиатрия повече от 20 години. Национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.
dir.bg