Жрица на любовта с работно заглавие Моли от популярен столичен клуб, приема плащания и с електронни ваучери за храна. Дамата е категорична, че няма срамно разплащане и обещава да ползва виртуалните левчета по предназначение, като си напазарува храна за скромните 200 лева.
Парите не били никак достатъчни, за да задоволят гастрономическите й претенции, но се надявала, че ще се намерят и други несретници, които да й платят с ваучери за фитнес и културни занимания, каквито някои фирми отпускали на служителите си.
Моли отказвала единствено талони за градския транспорт, защото такъв не била ползвала от ученическите си години. Приятелките й били жени със стил, имали коли, а в краен случай ползвали таксита. Било срамно уважаваща себе си жена да се наконти за работа, пък да се качи на автобус или тролейбус.
Във връзка с инфлацията „пеперудите“ отдавна завишиха тарифите си и вече не се намира красива госпожица, която да бръмчи под 400-500 лева за час. Почитателите на платената любов се чудят как ще продължат да я практикуват, при условие че проститутките въртят яки номера. Един от тях бил с обаждане от приятелка, възрастна майка или невръстно детенце, което са пуснали по-рано от училище.
„Ще ви разкажа как става този номер. Почва сеансът с девойката, към десетата минута някъде мобилният й телефон звъни на пожар. Тя се прави на притеснена и вдига. Почва се един безкраен женски разговор, в който изразът „майче, не се притеснявай“ се повтаря до безкрай. Проститутката дава вид на загрижена, после на притеснена, след това прави физиономии и се връща в кревата. Минал е половин час в приказки. В леглото всичко трябва да започне от начало. Обаче се оказва, че часът почти е изтекъл. Тя си е прибрала парите. За мъжа остава да се намъкне в гащите си и да хваща пътя. Понякога клиентите са толкова притеснени, че жрицата има ядове с детето, майката, бащата или братовчедите, че и оставят бакшиш, за да може тя да излезе от ситуация.
На всичко отгоре проститутките станаха арогантни до безобразие. Златно правило в най-древна професия е, че колкото повече една труженичка остарява на години, толкова по-нагла и алчна става. Езикът им е изключително груб. Веднъж една мадама ми обясни, че мъжете с доходи от 2000-3000 лева на месец можело да ходят на гости само у майка си и баща си. Това били пари за семки в днешно време. По-старите са страшна работа. Клиентите им намаляват и те знаят, че трябва да кътат парици за стари години, да инвестират в жилище, в кюлчета с инвестиционно злато и т.н.
Лошото е, че учат младите си колежки. на тарикатлъци. 18-годишни компаньонки по средата на „играта“ почват да се преструват, че внезапно ги заболява корем, и прекратяват. После се превиват на кревата, пушат. На клиента му става жално да си иска парите обратно и си тръгва хем незадоволен, хем притеснен.
Мързеливи и алчни, такива станаха платените жени на България. И не се заблуждавайте, че има пенсионирани проститутки. Такива няма! Може да е на 50, 60 или 70, но ще бръмчи из квартала, докато диша. Както казваше покойният Георги Софкин, който разбираше доста от занаята и беше изръчкал голяма част от столичните бръмчалки с парите на организацията на малките хора в България: „Проститутка пари не връща и касов бон не дава“, Прав е бил! Проститутката няма да си свърши работата докрай, но няма и да ви върне парите“, споделя столичанинът Йоло Илков, който от 30 години насам редовно посещава кварталните бардаци, плюс няколко любими ВИП клуба, замаскирани като салони за красота.
От думите му става ясно, че криза в курвенския бранш няма. Всеки уважаващ себе си мъж търсел разкрепостена дама, която няма задръжки в леглото и се раздава докрай за разлика от съпругите, които се правели на скромни и отказвали разни „мръсотии“.
Модерните платени хетери имали какви ли не дребни номера. При посещение в хотелска стая редовно си забравяли телефоните, гащите, сутиените. Този номер използвали, за да се върнат повторно при господина, който веднъж вече се е възползвал от услугите им. С влизането от вратата почвали да „чуруликат“ с нежни гласчета, че се извиняват, обаче са забравили нещо. Доста пъти мъжете се връзвали. Дружно почвали да търсят луксозните бикини, а докато проститутката се дупела, мъжът вече бил натопорчен за втори сеанс. Разбира се, срещу ново заплащане.
Понякога момичетата идват на срещите със супер стар телефон, стара очукана кола. И ако насреща си имат мъж, който няма семейство, няма истински приятели, но разполага с финансови възможности, започват да го занимават с проблемите си, които наричат мечти. Винаги казват, че мечтаят за модерен телефон, примерно, но уви, трябвало да се плаща наем на квартира, да се събират средства за образование…
Номерата са безкрайни. И тези приказки ги обясняват на всеки втори или трети, с когото полягат. Лапнишарани не липсват, или пък нашмъркани господа, за които парите не са проблем.
Други споделят, че работят като учителки, но заплатите им, са твърде малки. Били принудени да проституират. И наистина, много даскалици с английски и френски практикуват занаята в хотелите на нашите курорти в края на работната седмица. Бръмчат на чужденци, основно гърци, и много рядко араби. Тези дами са търсени от хора с положение в обществото заради владеенето на чужд език. Публична тайна е, че след почти всяка високопоставена среща е добре гостенинът да бъде почерпен с „българско бижу“, споделя друг клиент на „пеперудите“.
Източник: Уикенд, crimesbg.com