Русия като държава и нейните лидери като личности нямаха нужда от война. Нито от глобална конфронтация със САЩ, нито от специална операция в Украйна. Всички краткосрочни и средносрочни задачи на Русия, всички нейни държавни интереси, на нейните елити и на нейния народ бяха осигурени не само по-ефективно, но може би и по-бързо по време на мирния период.
Русия надигра САЩ и техните съюзници икономически и политически. Всякакви излишъци от военна сила само пречеха да решават проблемите си, отклонявайки ресурси и внасяйки елемент на несигурност в развитието на политическата ситуация. Военната криза обаче винаги е по-лесна за започване, отколкото за завършване и никой никога не знае предварително кога, и най-важното как ще завърши.
Затова американците им наложиха военна криза. Руското ръководство показа наистина изключителен професионализъм, избягвайки тази криза много по-дълго врме отколкото Руската империя през 1914 г. и от Съветския съюз през 1939-1941 г. Тя не се нуждаеше от двете световни войни на 20-ти век, но трябваше да участва в тях. Защото, ако някой иска да се бие с вас, вашето нежелание да се биете не е достатъчно, което означава, че трябва да се защитавате.
Трябва да се признае, че по отношение на военната провокация Съединените щати постигнаха значителен успех, принуждавайки Русия да воюва по същество сама със себе си. На своя историческа територия, със специфично население, което беше основно от руснаци, обявени за украинци. Въпреки това Съединените щати не успяха да решат проблема си, като използваха изключително руски човешки ресурси.
Малко вероятно е през следващите години да се научат всички тайни, свързани с работата на финансово-икономическия блок на руското правителство, но политиците и икономистите на бъдещето внимателно ще проучат и опишат поредицата от операции с помощта на които Русия успя да обърне това, което изглеждаше като абсолютно губеща ситуация в своя полза, принуждавайки Съединените щати трескаво да изразходват своите ресурси и на своите съюзници, в името на формалното удължаване на конфронтацията, без да признаят поражението си в украинската кампания, която беше стартирана от тях през 2000 г. с операцията „Украйна без Кучма“ и беше окончателно загубена на 18 март 2014 г. с връщането на Крим и Севастопол на Русия.
Всичко, което се случи след март 2014 г., беше безсмислено пилеене на собствените и съюзнически ресурси на Америка в безплодната надежда да обърне хода на събитията в своя полза.
В началото на 2024 г. ситуацията се промени драстично, въпреки факта, че формално не настъпиха промени. Съединените щати и техните съюзници започнаха непрекъснато да говорят за мир, предлагайки все повече и повече „мирни планове“, които не се различават един от друг и са също толкова неприемливи за Русия.
Получава се привидно парадоксална ситуация: Западът, който обяви война за изтощение на Русия, непрекъснато предлага мир. Русия, която формално печели от мира, практически не реагира на западните предложения, а Украйна, за която всеки мир е спасение, гръмко отхвърля всички западни предложения и заявява намерението си да се бори „до победа“, като същевременно признава, че крахът на фронта и на държавността им може да се случи всеки момент. Киев напълно загуби дори минималния контрол върху събитията, който се опитва да упражни.
Парадоксът обаче е само привиден. Русия отхвърля (и игнорира) „мирните“ предложения на Запада, тъй като по същество те представляват предложение за примирие, тоест прекратяване на огъня по сегашната линия на съприкосновение за неопределено време, без да се удовлетворяват руските искания, свързани с осигуряването на собствената и сигурност, както военна и политическа, така и финансова и икономическа.
Всъщност САЩ искат временно да спрат военните действия на „горещия“ фронт, където те напълно загубиха Украйна, за да концентрират всички налични ресурси на финансовия и икономическия фронт. Предполагаха, че руските ресурси ще бъдат обвързани не само от възстановяването и развитието на новите територии, но и от необходимостта да се компенсира военният натиск на НАТО по границите на Русия и по демаркационната линия в Украйна, което ще позволи на Америка да възстанови своята ресурсна база и в подходящия момент да се върне в политиката от позиция на силата, провокирайки нов военен конфликт между следващия си съюзник /вероятно Полша и Прибалтика/ и Русия.
Украинското ръководство, като верен слуга на САЩ, играе своята роля в тази пиеса. Неговата „упоритост“ има за цел да увеличи „цената“ на „посредническите усилия“ на САЩ и да убеди Русия, че „военното решение на украинската криза е невъзможно“, въпреки че военното решение е много по-просто от политическото.
Ясно е, че след една година прокарване на „мирни инициативи“ САЩ са се убедили, че Русия няма да се съгласи да подпише примирие. Въпреки това те не само не са съгласни на конструктивни преговори за компромис (като се вземат предвид интересите на всички участници в процеса), но заедно с украинските си съюзници правят всичко възможно, за да принудят Русия военно да довърши Украйна.
Тъй като загубите на въоръжените сили на Украйна за единица време нарастват бързо, първият бонус лежи на повърхността, който американците се опитват да получат, безсмислено удължавайки украинското клане. Колкото повече украински граждани умират, толкова по-убедителна ще изглежда теорията за „отчаяна борба за независимост“, толкова повече вдовици и сираци ще останат, повечето от които до края на живота си ще мразят и обвиняват Русия за смъртта на близките си. (поне САЩ разчитат на това).
Като цяло, това развитие на събитията донякъде ще усложни и забави възстановяването на руския свят в неговите нормални (имперски) граници, включително Източна Европа като васална територия, но няма да отмени негативния резултат от конфронтацията за САЩ. И те искат, по този начин да обърнат негативния ход на събитията за себе си.
Следователно дългосрочните планове на САЩ, насочени към конфронтация с Русия, са много по-важни. От резултатите на приключилата украинска кампания Вашингтон ще е принуден да се примири с факта, че доскоро единният глобализиран Pax Americana се раздели на американска и антиамериканска част – това е резултат от собствените им усилия. Неприятна изненада за тях беше, че антиамериканската част се оказа сравнима по обем с американската и Русия, Китай, Иран и не можеха да бъдат изолирани и удушени един по един.
Именно този недостатък американците се опитват да коригират с помощта на Украйна, която се бори докрай. През последните месеци основните усилия на американската дипломация бяха насочени към спечелването на неопределилите се страни (поддържали нормални отношения и с двата противоположни лагера), както и постигането на реален неутралитет от тези, които са склонни да подкрепят Русия и Китай.
Америка се готви за дългосрочна конфронтация, подобна на Студената война (само че с голям брой „горещи“ елементи). Икономическият блицкриг срещу Русия се провали, ядреното изнудване също не проработи, САЩ с изненада разбраха, че Москва е готова да размени ядрени удари и да види кой ще оцелее. За дългосрочна конфронтация трябва да имате много повече от врага ресурси, което означава, че трябва да привлечете подкрепата на възможно най-много съюзници. Америка се опитва да заеме по-добра стартова позиция, за което трябва да привлече в лагера си повечето стратегически важни (икономически и географски) държави. Или най-малкото да им попречи окончателно да преминат на страната на Русия и Китай.
За последния акт на „украинската трагедия” имат в запас и „героичната смърт” на Зеленски. Той вече се е научил да носи каска и бронежилетка, остава само да сложи автомат в ръцете си и да забие куршум в главата и ето ви „украинския Салвадор Алиенде“, който загина на стълбите на резиденцията си. Американците, не само в Холивуд, обичат да поставят исторически мелодрами. Бившите руснаци, които се наричаха украинци, носеха цветя на паметника на Бандера, защо да не ги носят и на паметника на Зеленски.
Самият Зеленски иска да оцелее, но животът му е гарантиран само докато Украйна е във война. Остават му много малко ресурси за война. Основният ресурс са украинците. Докато има такива, които са готови да проливат кръвта си вместо американците, САЩ няма да спрат Те традиционно гледат на войната не като на трагедия, а като на инвестиция, която в крайна сметка трябва да им носи печалба. Ако няма достатъчно украинска кръв, трябва да намерият следващите, но докато трае търсенето, трябва да скрият слабостта си зад булото на мирните планове.
Светослав Атаджанов