„Една от разрушителните сили, подкопаващи съвременното общество, е култът към романтичната любов.“
Преди време приятел на сина ми попълни въпросник в сайт за запознанства: „Не пия, характерът ми е добър и спокоен, имам стабилен доход, готов съм да приема в апартамента си жена под 35 години, която има не повече от едно дете и е способна да роди друго.“
В такива сайтове за интимни обяви има явен недостиг от мъжки профили. Въпреки това в профила му се появиха… нула отзиви! Тогава той сам започна да посещава женските страници и да се запознава, като обяви плановете си за живота си и описа собствените си перспективи, включително да си построи къща и да има деца. В отговор от повечето жени… буря от възмущение!
„Искаш да ме купиш като крава?!“ Той четеше на глас, тези дамски монолози, многократно повтаряни с малки версии. „И тогава разбрах какво трябва да напиша“, каза приятелят на сина ми. Трябва да започна с това, че съм влюбен безумно и съм неимоверно очарован от снимката и във въпросника, който е попълнила, и че до 40-годишна възраст никога не съм преживявал нещо подобно“. Тогава разбрах, че тази стратегия работи!!!
Уж, улегналите дами се оказа, че са напълно инфантилни, като 15 годишни девойчета! Вярваха на всяка негова дума за внезапно бликналата любов, представяте ли си?
Тогава той реши да няма нищо общо с такива инфантилни глупачки.
Никой не спори че любовта е приятна за всички ни. Като изискана, вкусна храна. Но знаем, че ако липсват деликатеси, ядем обикновена храна, с препечен хляб и масълце, нали? Защото е много по-добре, отколкото да умреш от глад. И по същия начин, ако любовта не ви се случи, все пак трябва да изпълните основната си биологична програма. Да продължете рода си в децата. Нали? Но не, в тази област ние сме доминирани от чудовищен максималистичен идеализъм. Да се прекланяме пред олтара на „любовта“. На това ни научиха масовата култура, „розовите“ романи и киното.
Романтичната любов се превърна в единствената цел в личния живот на съвременния човек. „Деца? – учудено са попитали нашия приятел десетки негови кореспондентки в сайта. „Хм… Е, това ще е, само ако се влюбим… Първо трябва да се обичаме… И тогава, може би, ще има и деца…“ Така че децата за тях са нещо крайно второстепенно, полуслучайно следствие от любовта.. И това са жени, които би трябвало да мечтаят за дете! Но, и повечето мъже играят с ентусиазъм същите тези игри. В резултат на това бъдещите семейства се срутват като къща от карти.
Не знам до каква степен разрушителният култ към „любовта“, принизена до елементарен секс е раздухан сега, в нашето потребителско общество. От една страна, в традиционното наше и европейско семейство в недалечно минало въпросите за избора на партньор са решавани предимно от родителите и са били лишени от всякаква сантименталност. Между другото, социолозите и културните експерти са уверени, че в резултат на това такива семейства са по-щастливи и по-хармонични и със сигурност по-стабилни. От друга страна, пагубният идеал за романтична любов е ясно вграден в европейската култура от древни времена. Нека си спомним древните митове, пропити с любовен жар, нека си спомним рицарите с пламтящия образ на красива дама в сърцата си, или серенадите под балконите на красавиците… Може би твърде малко от това го е имало в живота, но формира идеала, за който мечтаят всички наивници в живота. Още от Средновековието белият мъж е бил готов да легне в краката на любимата в любовна лудост, буквално и преносно да коленичи пред жена, което, както е известно, е метафората за „кунилингус“. В резултат на това съвременната жена е дълбоко отровена от мечтата за мъжко възхищение към нея и го очаква през пролетта и лятото на живота си, денем и нощем, в младостта си и в зряла възраст, независимо от реалните обстоятелства.
А модерната епоха направи идеала за романтична любов изключително евтин. Никой не иска да остане верен на любимия си цели 20 години, както Пенелопа на странстващия Одисей. Любовта стана бързо възникваща, универсално достъпна и лесна за консумация като пуканките.
Няма нищо подобно в южните и източните култури. Там жената се купува – или от родителите й (млада девица), или от самата нея (вече вдовица). Основната валута в тази транзакция е добре нахранен, стабилен и надежден живот за нея и нейното потомство. Тук не може да се говори за никаква любов. Измамата в такива сделки е изключително рядка.
Любовта е тази, която мами всички ни през цялото време. „О, колко неромантично!“ Днешните жени ще съжаляват бедните си азиатски приятелки и ще се борят с феминистки плам за правата им. А знам със сигурност, че не можете да говорите сериозно за „любов“ с турчин, сириец. или цветнокож. Веднага ще бъдете заподозрени за несериозен и незрял човек човек, ексцентрик, с когото няма смисъл да се общува и да се води истински мъжки разговор. Думата „любов“ там се използва само от тийнейджърки и само помежду им, а не с мъжете, и само до 15-годишна възраст, докато узреят полово.
Сигурен съм, че при очевидното поражение на бялата цивилизация днес в конкуренцията с мургавата цивилизация, култът към романтичната любов е наша най-коварна пета колона, която коварно ни унищожава.
Тук обаче трябва малко да се коригираме. През последните десетилетия сред европеизиращите и цивилизоващи се, тоест вече загниващи турци и азиатци, романтичната любов също пусна своите филизи в културата им. Процесът е все още в начален стадий, като любовта там все още не е легитимно оправдание за пред – и извънбрачния секс, както е при нас. Но ножът вече е забит, а това означава, че целия организъм скоро ще загние …
Резултатът от разширяването на идеала за романтична любов в културата вече е очевиден. Като в неравностойно положение с тях в демографско отношение.
Вярата на нашите жени в любовта вече е просто неразрушима. Но, изглежда, че на 35-40 годишна възраст трябва да разберат, че ако сте бездетни, тогава трябва спешно да подредите живота си по всякакъв начин, дори без романтичната мъгла на „любовта“ и без пръските от шампанско. Трябва да осъзнаете, че цветята, шампанското и романтичната любов не са основното нещо във вашата ситуация. Но най-важното е, че просто трябва да разберете, че във вашата ситуация няма вече време за любов!
Но нищо подобно! Всяка от вас, дори и на 45, е сигурна, че тепърва ще срещне своя красив, благороден и безкрайно предан Ромео. По цял ден, чрез опити и грешки, тя търси своята идеална „сродна душа“, обещана от филмите. И ще чака следващия пияница и жиголо. И тогава идва последния и другар на име – Климакс.
Трябва да пораснете, мили госпожици! Но не, те не искат да пораснат, те искат само да обичат, както когато са били на 15. И масово остават самотни и бездетни, защото не могат да излязат от света на любовните мечти, който ги е погълнал.
Този пост, посвещавам на паметта на леля Мичи, от едноетажната уличката на детството ми. Вечно, напудрена, червосана, ондолирана и облечена в старомодни дрехи, но задължително с шапка, която не дочака и до смъртта си, почти на 90 години, мечтания доктор, аптекар и в краен случай инженер. Макар, че в младостта си е била желана от всички момци, живеещи наоколо…
Светослав Атаджанов