Вирусът ни мъчи от Освобождението насам
Медиците прогнозират, че бедствието ще продължи
Изборната пандемия е по-страшна от COVID-а. Той дойде и си отиде, а урните ни мъчат от Освобождението насам. Медиците прогнозират, че бедствието ще продължи. Цяр за него още не е открит. Нобелов лауреат ще стане оня, който изнамери хапче срещу този вирус.
Ние гласуваме за сефте през далечната 1879 година. Трябват мъдри глави за Учредителното събрание в Търново. Високият форум е призван да обсъди и приеме конституцията на младото княжество. Понеже грамотните са малко, няма бюлетини. Фасулът маркира положителен вот, кукурузът отрицателен.
"Няма по-достоен от Иванчо Хаджипенчович!", скандират русчуклии и тичат към урните. Иванчо събира фасул за три казана чорба.
Той е висш турски сановник от игото. Христо Ботев го нарича "обершпион, накачен с всякакви ордени и храчки". През 1872 г. праща донос до великия везир, с който го информира за съществуването на тайна революционна организация сред българите. С този текст има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. На процеса срещу него, Иванчо е в правителствената комисия. Със замах подписва смъртната присъда на Апостола.
Вече като депутат, Иванчо сменя феса с калпак и сваля турските ордени от сетрето си. Отива в Търново да положи темелите на българската държавност. Не се натрапва, взема думата рядко, само когато се налага да вгради своя опит. Изказва се единствено по животрептящи, съдбоносни въпроси.
Такъв е въпросът за депутатския дълг. По едно време става ясно, че неговият земляк Тодор Хаджистанчев е напуснал събранието в знак на протест срещу Берлинския договор. Пламва дебат около постъпката на Тодор. Повечето народни представители я осъждат, но се чуват и гласове за правото да си хвърлиш депутатската карта.
Иванчо пледира, че никой не може да дезертира, защото е избран с народен боб! "Депутатите не трябва без позволение да оставят мандата си; те са длъжни да искат отпуск, а оставка да им се не дава", категоричен е той.
Андрей Николов вае образа на Александър Стамболийски, който въведе задължителното гласуване.
Когато на една власт й треперят гащите, въвежда задължително гласуване. През 1919 г. Александър Стамболийски хваща държавното кормило и веднага прокарва закон, който подкарва народа като стадо говеда към урните. Ако не пуснеш бюлетина, отнасяш солена глоба до 500 лева. Нищо, че в конституцията гласуването е право, а не задължение.
Рушвети и далавери допълват картината. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: "Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40–50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха", тупа се в гърдите дружбашът.
"Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране", съветва Стамболийски друг организационен работник.
През 2016 г. Обединените патриоти обединиха усилията си и изплагиатстваха иновацията на политика от Славовица. Обърнаха "правото" в "задължение". Българинът трябваше да ходи принудително до урните и да избира ония, които ненавижда.
Това издевателство със свободната воля не е отменено. Забравили сме го, но на тези избори гласувахме задължително. Така ще е и на следващите, защото епидемията няма свършване.
Тодор Живков сред щастливи избиратели. По негово време гласоподаването стигаше сто процента.
През социализма климатът беше здравословен. След народния вот дори се извиваше изборно хоро. Водеше го самият Тодор Живков, който след пускане на бюлетината организираше танц на радостта. Хорото беше Дайчовото, любимото на Първия. В спомените си Цола Драгойчева документира:
"На изборите през 1976 г. вече гонех 80-те, но пак се хванах на хорото. Живков не беше доволен, когато някой откажеше. Всъщност такива нямаше…"
В епохата на бай Тошо изборите бяха празници. Политиците бяха имунизирани срещу черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове. Бюлетините се изливаха в урните като пълноводна река. Гласуването бележеше световни рекорди.
На споменатите от баба Цола избори във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването е точно 100 %. Няма кьораво, няма сакато – всички отиват до урните. Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99 %. После иде Ловешко с 99,86 % и Врачанско с 99,82 %. Но истински резил е Шуменско с едва 99,70 %. На всичкото отгоре на Живков му докладват, че там не са играли хоро.
С този ентусиазъм народът праща в парламента 400 депутати!
Константин Стоилов е сочен за един от най-интелигентните ни политици. Образовал се по Европата, той е лидер на Народната партия, която няма нищо общо с народа. Известна е като партията на милионерите. В нейните редици тежко стъпват свръхбогатите Атанас Буров, Георги Губиделников, Димитър Яблански, Иван Евстратиев Гешов.
Стоилов е автор на първата шашмалогия в електоралната история на отечеството. По време на парламентарните избори през 1894 г. има опасност в Бяла Слатина да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка премиерът телеграфира на околийския началник:
"По сведенията, които приех, селата свършили да гласоподават и остава сега Слатина, която била против Цанкова. В този случай най-доброто ще бъде околийският началник да разпрати по селата, които са гласоподавали, и като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи изборът да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен."
Алеко Константинов пише знаменития фейлетон "Угасете свещите", а фокусничеството с бюлетините става практика. По избори не само на тъмно, но и на светло, сме в пандемията на шашмалогиите.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
