Как нямам един телефон да ги питам тези в парламента: вие къде се намирате?
Предизвикващата слабо отвращение т.нар. предизборна кампания е толкова жалка, че не е в състояние дори да предизвика голямо отвращение.
Апатия и безразличие са външен израз на вътрешната погнуса на хората към политиката. И по-точно: към свирепите мафиотски битки, наричани политика поради пълната липса на същинска политика.
Погнусата си има своя числов израз: 11% гласували в двата варненски района на частичните местни избори в неделя.
Натежалите от килограми и престъпления мафиоти-“политици” на екрана не се притесняват от погнусата на хората.
Защото и 5% да гласуват, пак ще има избрани 240 депутати и така нататък.
Притесняват се само – някои от тях – тази апатия да не е предвестник на социален взрив. Засега могат да бъдат напълно спокойни. Засега.
Лошото е, че и при рекордно високата активност през 2021 г. поривът за промяна бе осребрен от нахлулите в България брутални лъжци.
Впрочем, напълно неподготвени дори за мащабните кражби, за които дойдоха – с изключение на най-притворния мазник сред тях: Асен Василев.
“Промяната” – както и комунизмът, както и демокрацията – се оказа майка за малцина и мащеха за мнозина.
Но това е печално всеизвестен факт.
Особено жалко е състоянието на БСП, които се напъват да изглеждат алтернатива на ГЕРБ, след като даже и котките в ЦУМ разбраха, че мафията махна Корнелия именно, за да направи БСП патерица на мафията.
Един месец добре платена анестезия – това е т.нар. предизборна кампания.
И конкретно – партиите плащат на медиите поръчкови статии и видеа цял един месец. С какви пари? С нашите пари, които са си гласували като партийни субсидии плюс черните бандитски касички.
И какво се получава? С нашите пари ни промиват мозъците, тоест ние им плащаме да ни лъжат.
В съзнание ще дойдем на 28 октомври сутринта, за да се чудим “ма как така” се случи точно това, отново.
По-опасното е, че главатарите на мафиотските кланове, наричани още национално разпознаваеми политици не знаят как да излязат от ситуацията.
И като не знаят как да излязат, имат само един път – да се набутат още по-навътре във всеобщата безизходица. И така освен нейни причинители да се подготвят за ролята на нейни жертви.
А най-опасното е, че този, който потрива ръце в президентството и се готви да оглави националното недоволство срещу мафията – този не само че не е алтернатива, но е един от преките виновници за съсипването на държавата през последните години.
Истината е, че отникъде взорът надежда не види.
Единственото упование е в Бог и нека Бог да пази България – защото прекалено много и прекалено силни са тези, които я унищожават отвътре.
Бог да пази България!
P.S. Днес си говорих с една 73-годишна отрудена жена от малко българско градче.
– Как нямам един телефон да ги питам тези в парламента: вие къде се намирате? Вие вкъщи ли се намирате?
Как така никой с никой не иска и как така всеки обвинява другия? Не виждате ли, че народът страда?
Това ми каза тази отрудена чистосърдечна българска майка на три деца, баба и отскоро прабаба.
Вероятно последният човек у нас, който си мисли, че на някого в политическата мафия /трябва да/ му пука за народа.
Александър Урумов
