Българската армия и МВР са в аварийно състояние, няма кой да ги ремонтира
Според социологическо изследване на агенция "Тренд" 37% от българите смятат, че животът ни се е подобрил, откакто страната ни е в Европейския съюз (ЕС), а 32% мислят точно обратното – че се е влошил. Напоследък неколцина дежурни в медиите политици, непеошници и самопредложили се пропагандисти на евроатлантизма разпалено уверяват, че живеем добре, както никога преди.
Но не се затрудняват с обективизирана обосновка на твърденията си, които се разминават с оценките и усещанията на мнозинството от населението. Според посочения сондаж 47% от хората на възраст между 30 и 39 години смятат, че животът се е подобрил. Те са от групите, които преди 35 години не са били родени или са били невръстни, а пък сега са в най-продуктивна възраст.
Но в недалечно време – таман привикнали към сравнително добре осигурения живот – може да им се наложи да отвикнат от него. Не е много трудно поне от техни позиции да се забележи, че ЕС и почти всички страни в него се тресат от проблеми от икономически, а значи и политически характер. И че милата ни родина не ще остане сред най-слабо засегнатите от тях.
Същевременно недоволните, отричащите истинността на уверенията, че българите живеят най-задоволени от Освобождението насам, биха били още по-голям процент, ако се водеха по темата дискусии с числа и факти на масата. А то сега ги определят като наивни носталгици, черногледци или направо глупаци.
Т. нар. пазарна кошница е набор от стоки и услуги, които обикновено в техните типични количества се купуват от потребителите. Цената u е сумата от цените на всичко в нея. За да е по-добър животът днес в сравнение с предишни времена, би следвало тя да е по-ниска предвид и нивата на доходите.
През 2023 г. кошницата съдържа 208 стоки и услуги, разпределени в три групи: хранителни стоки, нехранителни и услуги. Цената u се формира от цените на: хранителни продукти и безалкохолни напитки; облекло и обувки; жилища, вода, електроенергия, горива; жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството; здравеопазване; транспорт; съобщения; развлечения и култура.
Кои от тези стоки и услуги днес, с оглед и доходите, струват сравнимо по-малко на гражданите, отколкото преди 36-38 г., когато имаше и кризисни явления в икономиката? Горивата и цените в транспорта ли, жилищата и режийните разходи ли, телефоните и билетите за театър и кино ли? Достъпността, цените и качеството на здравното осигуряване ли са по-добри за народа днес?
И за каква част от него? Защото се присещаме за вица за казана със свинско със зеле за населението, в който за малцина са мръвките, а за хорицата – зеле с миризма на свинско. Приблизително така изглеждат нещата и със средните нива на доходите и спестяванията в банките. Има и забележим процент доволни от положението си, има дори дерибеи, оказва се.
Обаче далеч не само от наличието или недостигът на насъщния, тока, бензина и аспирина се формират изживяванията за задоволеност или ущърбност при хората. Точно това манипулативно пропускат да отбелязват пропагандистите на светлото евроатлантическо настояще и бъдеще. Науката отдавна е разнищила темата, изградени са стълбици на човешките потребности.
Най-известната е на Ейбръхам Маслоу, но има и други – на Мюнстерберг, на Портер – Лоулер и Херцберг, например. С по 5-7 стъпала на потребности, но тук ще се спрем само на първите две.
Физиологичните нужди са базата за всички други потребности, благодарение на тях човекът има възможност въобще да живее. Тук са нуждите от чист въздух; от качествени храна и вода в достатъчно количество; от достатъчен и спокоен сън (7-9 часа); от задоволяване на някои хигиенни и сексуални нужди.
Всеки непредубеден нашенец може да оцени качествата на въздуха, храната и водата днес, както и здравословните последствия от влошаването им.
Както и физиологичните, първични са и потребностите на второто стъпало – от сигурност. В широкия смисъл тук влизат и тези от покрив над главата; от чисто, здраво и според сезоните облекло; здравното, лекарствено и пенсионно осигуряване; възможността да се избягват различни опасности и стресови ситуации. Обобщено, нуждата от сравнително спокоен живот.
Психиатърът проф. Вихра Миланова авторитетно съобщава, че 20% от населението страда от депресия. Всеки пети! А сред българите се срещат още много други психически заболявания, изброени в излезлия под нейна редакция учебник по психиатрия. Да споменем само тревожните разстройства и свързаните с употребата на психоактивни вещества.
В тесния смисъл тук са състоянието на външната и вътрешна сигурност на държавата и обществото. За външната имаме позиция на президента на държавата Румен Радев: „Много отдавна призовавам не за спешни, а за аварийни мерки за Българската армия, защото тя остава без хора. Особено тревожен е и въпросът с бъдещите офицери. Има много малко кандидати за попълване на випуска, да не говорим за войнишкия състав“.
Авария, няма спор. „Маркет Линкс“ : „Позитивна оценка на работата на МВР дават 12% от българите.“ Един от осем нашенци се чувства относително сигурен в днешното общество! В тази жизнено важна система също е налице авария. Да не говорим за трагедията в органи като разузнаване, контраразузнаване и правосъдие, подлагани на разрушителни реформи.
Но няма кой да осигури излизане от състоянието, щом 58% от българите смятат, че изборите не са били честни, а доверието в ЦИК и РИК е 9% и 8%.
Потребностите от тази група се наричат още екзистенциални. Т. е. свързани са с оцеляването. Добавя се още увереността в собственото бъдеще. Ето защо те упорито се пренебрегват от манипулаторите на обществените настроения, когато уверяват хората, че животът им става все по-добър.
Прихиатърът д-р Цветеслава Гълъбова: „Телевизията отдавна не е средство за масово осведомяване, а е средство за масово манипулиране“.
Обаче манипулациите нерядко успяват да внушат лъжи и илюзии. Включително и безопасност, но такова усещане прави хората непредпазливи и затова лесни жертви. Често, когато узнаят истината, съжаляват за лъжата като за изгубена невинност. Това е човекът, често като разбере – разлюбва. А като не знаеш за опасностите, си в мнима безопасност.
Животът не е това, което се случва с нас, а това как ние реагираме на случващото се с нас. Не е случайно, че ни лишават от сигурност, ЕС все по-явно върви към демократура.
Но сигурност и свобода са две противоположни неща. Националната сигурност струва пари, много пари. Преди „демократичните“ промени за нея се правеха много големи разходи и това силно се отразяваше на жизненото ниво на хората. Днес системите са силно ощетени, затова остават малко повече средства за част от пазарната кошница. Но от това качеството на живота е по-ниско.
Липсата на сигурност струва много скъпо. Пред обществото стои въпросът колко лични свободи е готово да пожертва заради нея. Не се ли плаща за необходимото, ще се разплаща по-късно. Само птиците пеят безплатно
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg