Доморасли български гении имат недостижими авто-мото мечти
Периодично възникват доморасли български гении – изобретатели, подхващани от националните медии и бързо заглъхващи, след като са възбудили напразно национална гордост и упование, че ето на – и ний сме дали нещо на светът.
Перпетуум мобиле, добиване на безплатна енергия от атмосферата, двигател, който работи с чиста вода, хитроумни устройства за превъзмогване на климатичните промени, но особено и най-вече, супер коли и изобретения, свързани с тази област на човешката креативност. Дали това не е родено от недостижимите мечти по време на социализма за красива кола и скорости, контрастиращи с таралясниците, трабанти и москвичи, които дори не бяха достъпни за повечето от нас, освен за онези малобройни щастливци дочакали реда си в Мототехника?
И така започнаха да се появяват с аплодисменти пред родната телевизионна публика изобретатели на коли и двигатели, като гениалният Румен Антонов (подвизаващ се по съвместителство и като атомен физик и лекуващ всички болести с нистатин, понеже са причинени от кандида албиканс), представян хвалебствено впрочем на целокупния български народ от покойният Гарелов. Макет—имитация на италианска кола Бугати с дизайн от 1937 и двигател, който изобщо никой не знае дали работи с някакви нечувани дотогава тактове, както и невиждана дотогава и оттогава автоматична скоростна кутия.
Други наши сънародници изобретили нов газоразпределителен механизъм, който направил революция в дизеловите двигатели. И ето пък сега в Родопите възниква кола от пресован картон с 5000 к.с., конструирана от местен гений. Толкова конски сили има бомбардировачът В-29, хвърлил атомната бомба над Хирошима. Под картона няма никакъв двигател, разбира се. Човекът бива представен като инж. еди-кой си. Нещо като хидроинженера Доктор Доган.
И на нас остава само да се гордеем, че между нас са се родили такива бележити хора. Не знам дали гордостта е смъртен грях, но точно този вид гордост е със сигурност повод за присмех от онези, които все още запазват нормално чувство за хумор и чието лично национално самочувствие не се нуждае от подобни изобретателски пародии.
Автор: Любомир Канов
(От фейсбук)