Един от героите ми в „Илюзионистът“ е поставен под регресивна хипноза и така се връща към своя родов корен, а той е: прабаба му Роза, лежешком, е основавала социалдемократическата партия на Бузлуджа: по късно, след сполучлив брак с богаташки наследник, синът й Зигфрид е успешен предприемач от хитлеровите години на България, а по късно неговата незаконна дъщеря Бона става партизанка, нанесла се още на 9-ти септември скоропостижно в заграбения на „Витошка“ апартамент, а по късно нейните синове са респективно Фидел – политически офицер, и Владимир – първо, по социалистическо, професор по политикономия, а днес пламенен радетел на Адам Смит и огнен демократ.
Това, накратко, е героят на нашето време. Така познатият ни червено-син потомствен хамелеон. Българският тарикат, прескачащ от тяло в тяло и така пътуващ през времето, винаги на върха на хранителната верига и обществото ни. И неговият прародител не е бай Ганьо, а Киряк Стефчов.
Недялко Славов
