Две неща ме поразиха днес, в тази хистеричаво-превъзбудена апология на Танатос, в деня на така наречения хелуин. Една майка на главната улица на Пловдив – водеше две момиченца – на около седем и девет годинки. Бях в черни костюми с изрисувани на тях фосфорециращи скелети.
Втората абсолютна простотия бе радостното съобщение, което мернах във ФБ, че някаква библиотека в страната провела празник на деца в подобни костюми на скелети с четене на книжки, на чийто корици имало същите скелети.
Недялко Славов