Съседът – това същество, което може да бъде най-добър приятел и най-голям враг. В последно време нараснаха случаите на насилие между съседи. Като поводите са безумни, никой нормален човек не би помислил, че може да се сбият хора заради подобен повод.
В моята практика съм срещала много подобни случаи. Понякога основателни, друг път – неоснователни оплаквания от съседи. Предполагам прокуратурата също има подобно наблюдение, но вероятно би споменала и родата на всички, защото принципно преди да минат през адвокат, хората се оплакват в прокуратурата.
Стана ми забавно, защото се сетих за една мисъл на Тери Пратчет, че в дългите зими на село, когато нямаш какво друго да правиш, седиш мрачно и започваш да мислиш каква гад е съседа ти. И да си осмислиш живота, тръгваш на войни с него.
Всичко това е и в България, с щипка народопсихология, че всеки има права, но никой задължения, особено в съседски спорове.
А спорове всякакви. От навлизане в чужд имот и поставяне на ограда не по границата, до тровене на домашни любимци и рязане на дървета. Обикновено всеки е убеден, че има правото на всичко – да си тупа килимите върху терасите на съседите, да пържи риба на терасата и да умирисва целия квартал, да краде от интернета, тока на съседа, от водата му, да си построи външната тоалетна до самата ограда и под прозорците на спалнята на съседа си. Да висне на прозореца и да гледа дълго и напоително какви ги върши съседа му /в един случай дори с бинокъл/, и при липса на семейство, деца, котки или кучета – да подава жалби срещу съседите си до дупка.
Имала съм случаи на съсед, подал над 30 жалби в различни институции срещу човек. И разбира се, всяка институция поне трябва да извърши проверка. Дори в един особено фрапантен случай, съсед беше висял да вади от гугъл еърт снимки десет години назад, за да докаже, че съседът му си е надстроил терасата. А любимото ми е в събота сутрин съседите да започнат ремонт с бормашина….
Тези дни отново – уважаван лекар от областен град шамари съседката си, двама съседи от село се сбили, единият в болница. Само последните три дни.
В големите жилищни блокове са истински вендети. На кой му течал покрива, на кой банята, кой плащал за асансьор, кой имал куче и т.н. и т.н. Съседи се разминават, като се гледат като кръвни врагове. На общите събрания на подобни блокове дори мафията би приела, че агресията е прекалена.
А едно време какви съседи имаше….отидеш на кафе, седнеш, поприказваш, помолиш за нещо, те минат помолят за нещо, споделят нещо. Сега почти няма такива. Всеки се е увълчил, свил се е в себе си. Разговорите са формални, всеки бърза да се скрие в крепостта си, тоест дома си.
ЗУЕС е закон, заради който законодателите трябва да ги вкарат в затвора. Предизвикващ проблеми, а не разрешаващ ги. Особено в затворените комплекси. Ама това е тема за друга публикация.
От друга страна, е добре да поддържате добри контакти със съседите си. Ако стане нещо с вас, първо медиите тях ще ги питат какъв човек сте бил
Елена Гунчева-Гривова