Ще споделя нещо лично. Вероятно много от Вас няма да ме разберат, а други ще ме упрекнат, но пък това кога ме е спирало?
Вчера присъствах на родителска среща. Децата вече са в 12-ти клас, предстоят държавни изпити, дипломни работи, завършване. Какъв беше потресът ми, когато вместо да се говори за подготовката за изпитите, за резултатите, за поведението на учениците, присъстващите майки поставиха като най-сериозна и важна тема абитуриентския бал! Защо още не бил организиран, какви били кувертите…..не знам дали ще ми повярвате, но бях в шок. Вероятно в мен е вината. Мен ме интересува с какъв успех и знания ще завърши сина ми, как ще се справи с матурите и какво ще учи нататък. Това са ми важните неща. Смятам, че е по-важно да си осигури успех и да учи впоследствие така, че да има доходи да ходи на балове и приеми, когато си поиска, а не абитуриентския му бал да е последното му официално събитие, на което присъства.
Бях потресена, че другите родители някак лековато приеха информацията, че много ученици употребяват енергийни напитки, учителите умолително напомняха, че такива не могат да се носят в училище, че децата имат проблеми от тях. Ама не, балът им е по-важен.
Не мога да разбера съвременния българин. Прави от балове и сватби циркове, които се помнят с десетилетия. Виждала съм хора, дали за сватба по 20-30 хиляди, които след три години се развеждат и дават толкова пари по адвокати. Виждала съм родители да плащат години кредит, изтеглен, за да може отрочето да "блесне" за една единствена вечер на бала си. Виждала съм момичета, завършващи със скромен успех, да искат рокли на цена, колкото няколко техни заплати, като започнат да работят като продавачки.
Имам усещането, че или аз не съм в ред, или светът е полудял. За мен образованието и знанието са много по-важни от бала. Знанията в главата са много по-важни от модела маратонки. Културата е много по-важна от компромиса да си в колектив, в който дъни чалга.
Знаете ли, че познавам много млади хора, някои минали като стажанти в кантората, които са скромни, въпреки големите възможности на родителите си. Които сами си заработват джобните и издръжката, докато учат. Които знаят стойността на парите и труда, който трябва да хвърлят, за да ги имат. Които не пръскат изкараните с труд пари на родителите си за глупости. Които проучват справочниците и отзивите за висшите училища, а не последните модни крясъци за абитуриентските балове.
Понякога направо се чувствам от друга вселена. Сигурно в мен е грешката. И моля да ме извинят тези, които се разпознават. Мое мнение. И винаги ще си го казвам, дори да е глас в пустиня.
Елена Гунчева-Гривова