Думата политика произхожда древногръцкото πολιτικός, в което πολι (поли) е множество, а τικός (тикос) — интерес; (дословно — «множество интереси») и означава дейност за управление в социума, при която държавата, обществените институти, социални общности и отделни хора реализират своите интереси и цели, използвайки властта.
Терминът "политика" е въведен от Аристотел през IV-тия век пр. Хр. и означава "управление на държавата (полиса).
Политиката е «царствено изкусство», владеене на съвкупност от конкретни умения – ораторски, управленски, психологически, военни, и др.
Според Платон тя е "умение да се опазят всички граждани от беди и по възможност да се направят лошите граждани добри".
Макиавели счита, че политиката е "знание за правилното и мъдро управление".
Ксрл Маркс я вижда като "борба на класови интереси".
А Макс Вебер твърди, че "политиката е лидерство на държавния апарат и влияние върху това лидерство".
Известни са и други определения като "изкуство на компромиса", "борба за правото да налагаш свои правила", "дейност по придобиване, задържане и използване на властта", "изкуство за обединяване на хората", че даже и "изкуство на злото в името на доброто".
В Древна Гърция хората, занимаващи се с политика, държавните служители и др. са политици, наричат се πολιτικός (политикос), а гражданите, които не се интересуват и не участват в политическия живот са ιδιοτικός (идиотикос). Хубаво е това да се помни.
В този контекс искам да посоча, че думата "политика" е компактна и тази точно дума няма множествено число; няма и не би могла да има.
В българския език има много съществителни имена които имат само множествемо число като: анали, бикини, гащи, джибри, клещи, люде, мюсли, окови, опинци, панталони и др.
Но също така има и много думи, които са само в единствено число, без множествено число: битие, въздух, грис, единодушие, калай, любов, пепел, политика, справедливост, човечество, щастие и др.
Да използваш съществителното име "политика" в множествено число, това показва, че си прост, а освен това, че искаш да се представиш за по-умен и по-атрактивен, отколкото си, което често се наблюдава при нашенските условия.
Такъв един човек не може да е пълноценен политикос, а си е при идиотикосите.
Всички наши простаци в политиката умират да говорят за "политики", но, ако сте забелязали, никога не уточняват, за какво става дума, какви точно са тези политики и по какво се различават една от друга, за да са множество, с не една цялостна политика.
Една партия няма политики, има политика. Ясно?
Ако някой сега ми опонира, че ставало дума за политика в дадена сфера (икономическа, медийна, социална, финансова, образователна, културна и т.н.), той би трябвало да се досеща, че това са само взаимосвързани и взаимозависими части, елементи, от нечия хомогенна политика, която няма как да не е една-единствена и хомогенна, след като в основата си е построена на интересите на дадения събект (личност или общност от хора), които в едно и също време не могат да са разнопосочни, противоречиви и антагонистични един спрямо друг.
Дано да ме разбирате.
Петър Иванов
