Понеже има много хора, които нито ще прочетат, нито ще вникнат в казуса вчера около Народния театър реших, че е най-добре да ви цитирам няколко пасажа от пиесата, за да прецените сами.
Райна, героинята, отговаря на мъжът :“Българите с истинско добро положение – такива като нас – си мият ръцете почти всеки ден“.
Петков към Катерина“ Имаше един англичанин във Филипополис, който се миеше със студена вода всяка сутрин, след като стане. Отвратително! Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно“
В третия акт. Блънтчли към Райна: „Каква армия! Правят оръдия от черешови дървета, а офицерите изпращат жените си да всяват дисциплина!“
Отново в третия акт, Никола към Лука: „Кой те научи да си режеш ноктите, да си миеш ръцете и да се държиш изтънчено като руска госпожица?“
Сергиус към Лука: „Имам един английски бултериер, който има кураж колкото цялата българска нация и руската зад гърба й“.
Има още няколко подобни пасажа. Но тези няколко цитата не могат да Ви представят цялостното излъчване на пиесата за нас, българите. От нея, в нейната цялост, излиза, че ние сме един нецивилизован, мръсен народ, който не се къпе, няма обноски и не принадлежи към западната цивилизация.
Сега ще Ви разкажа един кратък пасаж от увода университетско издателство Св. Климент Охридски на въпросната пиеса, за да видите какво мисли самият автор по темата.
За целта ще Ви цитирам едно оисмо на Шоу написано през 1924г. към редакцията на в-к „Берлинер Тагеблат“ във връзка с възможните протести на български студенти срещу поставянето на пиесата в Берлин.
Да, тогава е имало студенти, които са се възмущавали, когато ни обругават националното достойнство, дори когато пиесата е представена навън.
Та, в писмото до редакцията Шоу пише, че “комедията е възможна само във високоцивилизована култура, защото относително варварския народ не понася осмиването на своите недъзи“.
Толкова по отношението на Шоу към нас.
Но проблемът е друг. Истинският проблем е, че части от нашето общество вече не разбират въобще какво е чувство за национално достойнство. За тях, както и за министъра на културата това, че се възмущаваме е проява на цензура?
Е това е трагедията!
Ако смятате, че тази пиеса не представлява проблем, а протестът е цензура, значи вие сте загубили връзка с този народ. И понеже е факт, че има много такива хора означава, ни по-малко ни повече, че целенасочената политика към населението през последните 30 години дава този резултат.
Българите нямат корени, нямат връзка с миналото, и са дори готови да осмиват останалите, които не търпят да ни обругават, изкарвайки ни прости, нецивилизовани, или останали в миналото.
Това е потресаващо! Казусът е пиесата е чудесно огледало, което ни помага да се видим в какво сме се превърнали.
Ползвам случая да поздравя баща ми, който пръв се хвана с тази безсрамна ругътня върху нас и нашия народ! Гордея се с него, както винаги!
Слави Василев