Повечето от нас смятат, че названието Черно Море е сравнително ново. Все пак то е българско, а според днешните виждания на историци и езиковеди, носителите на нашия език се установяват за постоянно на юг от Дунава едва през ранното Средновековие. В такъв случай и названието трябва да е ново. Фактите обаче показват нещо доста по-различно.
Преди близо половин век Олег Трубачов успява да възстанови тракийското название на Черно море. Търсейки значението и на древното название на Азовско море, руския учен споделя следното: “Таким образом, ставя вопрос о фракийском названии для Черного моря, мы могли бы выдвинуть пробную реконструкцию *kers-mar-” – “По този начин, поставяйки въпроса какво е тракийското название на Черно море, ние можем да предложим следната реконструкция *kers-mar.”
Трубачове е напълно прав и след малко ще разберем защо. Нека първо да видим дали тракийската ономастика предлага думи като kers – чер, черен и mar – море. В труда на акад. Георгиев намираме интересна информация. При анализа на личното име Kερσης [Керсес] се обяснява, че то идва от древен корен *kwerso – чер, като се предлагат българското прилагателно черен и личното име Черню.
При анализа на речното име Mαρις [Марис] се дава като сродна уелската и бретонска дума mor – море. Навярно по невнимание е пропусната българската дума море, която е сродна на уелската и бретонска дума mor – море. Това е съвсем ясно посочено от създателите на Български Етимологичен Речник, т.4, с. 241.
В друг свой труд акад. Георгиев не само включва нашата дума море при анализа на речното име Mαρις [Марис], но и добавя варианта Mορισης [Морисес]. Като държим сметка с това, че старите автори познават тракийски племена морис-ени и мор-ули, то става ясно, че действително древната, тракийската дума за море е била море, маре. Така разбираме, че въстановеното от Трубачов старо название на Черно море – Керс Мар- принадлежи на нашия език.
Този учен притежава и други заслуги. При анализа на по-стария вариант на името на Азовско море и по-точно Темарунда [Temarunda] = Matrem maris – Майка на морето, [т.е. Черно море] той споменава виждането на своя колега Соболевский по отношение на това, че tem- в Tem-arunda означава тъмен. Реално най-добрия кандидат е стблг. тьма – тъма. Споделено е и това, че Tem-arun означава тъмно море, черно море. В търсене на етимологията на -arun се посочва за сродна санскр. rinonti – тече, движи се.
За жалост е пропусната важната подробност, че тази дума е сродна на стблг. ринѫти – тече, движи се, като това е споменато при анализа на трак. Арна [Дечев, цит. Форер и др.]. А пък точно тази информация показва, че нашата реч дава прекрасно обяснение за древната дума -arun – море, водна маса, движеща се течност. Tem-arun действително означава тъмно море, черно море.
Относно елементът -da е добавено, че идва от корен *dha – доя, давам да суче, а значението е майка, кърмилница, дойка. Това е правилно, но отново има пропуск и той се състои в това, че ΔA [ДА] е тракийска дума за майка, кърмилница. Тя присъства в надписите от Дуванлии и Кьолмен. Тази древна дума на предците ни влезли в историята под името траки днес се е запазила в диалектите ни като дада, дода – дойка, гледачка.
Азовско море е наречено Майка на Черно море [Темарунда [Temarunda] = Matrem maris ], защото водите му се вливат в Черно море. Различните названия Керс-мар и Тем-арун не бива да ни смущават, дори и днес за едно и също нещо ние имаме различни думи. От една страна нашата реч е богата, а от друга е съвсем нормално в един регион да се избере едно име, а в друг различно име. Същественото в случая е това, че най-древните имена на Черно море са обясними на български език. Това означава, че земите около това море са били обитавани от наши предци в далечното минало.
И действително западното и северозападно черноморско крайбрежие е обитавано от различни тракийски племена. Същото важи и за източните брегове, те са граница на Боспорското Царство, чиито владетели не само носят тракийски имена като Спароток, Берисад, Раскупорис, Реметалк и др., но и там се срещат куполни гробници като тези от земите ни. Установени са и култовете към Хероса, Бендида, Дионис и др. тракийски божества. Южното Черноморие пък принадлежи на траките витини, мизи, фриги, мосинойки, халиби, мариандини. Това е поредното потвърждение, че хората влезли в историята под името траки са наши предци.
Накрая няколко думи за името Понтос [Πόντος], което се ползва от гърците, но няма обяснение на гръцки. А няма защото принадлежи на речта на предците ни. Димитър Дечев се позовава на Томашек и споделя за тракийското название Понтос [Πόντος], чието значение е намирам път, т.е. движа се. Най-добър кандидат за тълкуването е стблг. пѫтъ – път [произнася се понтъ].
Както се уверяваме за пореден път – древните названия на Черно море са тракийски, т.е. древнобългарски. Разпръсквайки се от Балканите и Мала Азия дедите ни са се установили навсякъде край Черно море. След дълги векове речта на различните групи се е променила и поради това те ползват различни названия. Въпреки това Керс-мар, Тем-арун и Понт са наши названия на Черно море.
Надявам се с това есе да съм дал ясна, а и полезна информация не само за своите приятели от черноморските градове, но и от цяла България.
ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ – SPAROTOK