Бюджетът е цели и приоритети, затова не трябва да се оставя на финансовото министерство, БНБ и служебните кабинети
Спорът „харесва ми, не ми харесва“ за бюджет 2025 г. вече е публичен, оставен на „експерти от институти“ (най-често чужди агенти за влияние), „финансисти“ (финансистите не са тези, които ще определят целите и приоритетите), „банкери“ (пазители на статуквото), „десни“ политици („много дигат данъците“) и леви политици („малко са парите за хората“), също на знайни и незнайни „медии“ (най-често агенти за вътрешно влияние на олигарси).
Което означава, че дискусията за бюджета се профанизира.
И все пак, нещо има на масата. Служебният кабинет „Главчев“, за който има съмнения че е свързан с една-две партии или с един двама „влиятелни“ политици, най-накрая сервира продукта на своите усилия „аритметиката да излезе“. Но точно по този начин за пореден път лъсва фактът, че и финансовото министерство, и служебните кабинети, не са в състояние (а и не смеят) да формират ясни национални социално-икономически цели и да изведат на преден план приоритети, които са общоприемливи („демократични“ за страната).
Но преди да критикуваме цифрите и общата картина, да изтъкнем положителните страни на предлагания проект за бюджет:
1. Проектът е наличен, макар и със закъснение, оставен на милостта на моливите на онези 240 души, които – макар и тесни партийци – по Конституцията на България трябва да отстояват народните интереси и идеали.
2. „Аритметиката“ в общи линии дава основания да се каже че „бюджетът е вързан“ в очаквани рамки с малки изключения. Няма „бомбастики“ – дълг над 3%, висока инфлация или огромно вдигане на данъчната тежест.
3. Чест прави на творците на този документ, че са потърсили нетрадиционни пътища както за увеличаване на приходите, така и за вкарване на разходите в някакви очаквани „коловози“.
И до тук! С това си упражнение и финансовото министерство, и кабинетът „Главчев“ приключват своята работа по шев и кройка.
Сега наистина онези 240 избраници трябва да свършат много, много полезна работа. И да изведат на преден план цели и приоритети, които да префасонират проекта така, както диригентът настройва оркестъра си, за да се получи музиката приятна за ушите. Подчертавам: 240-те трябва да бъдат като един оркестър, който обаче няма ясен диригент (лидер в това Народно събрание няма!), което означава че болшинството („демокрацията“ в НС е диктатура на болшинството, колкото и да не се харесва това) трябва да филтрира общи интереси и решения. Въпреки че консенсусът е много по-добър от болшевизма, сега изглежда невъзможен.
И като допълнение: бюджетът за 2025 г. е като каране на автомобил на къси светлини в гъста мъгла (мъглата се спуска от задаващата се тръмпономика, приближаващият край на войната в Украйна, стагнацията на Германия, свръхвисоките дългове на основни страни в еврозоната и т.н.). А би било редно да се гледа поне до 2028 г., за да се знае какви „основи“ трябва да се градят още през 2025 г. – каране на дълги светлини в гъстата мъгла. Ще споделя личното си мнение като реалист: в това Народно събрание няма достатъчно „мозък“, който да гледа дългосрочно; и при евентуално нови предсрочни избори едва ли картината ще се промени. И все пак, има неща сега за вършене.
Няколко възможни посоки за размисли за цели и приоритети:
1. Бюджетът, който ще се приеме, трябва да е „вързан“. Знаейки какво предстои като плащания по дълга, абсурдно е през периода 2025-2027 г. някой да си въобразява че може да се направи „балансиран“ бюджет без дефицит. Но дългът трябва да се овладее в рамките до 3% от БВП и то реално в проектите на бюджетите до 2027 г., а при икономически растеж над 3% – и да се смъква!
2. Държавата трябва да се вмести в рамките до законоустановените 45% от БВП (в проекта е над тях). За сведение на „финансистите“ – в Европейския съюз държавите оперират с около и над 50% от БВП, което не тълкуват като грях.
3. Промените в заплатите на държавните служители трябва да отразяват справедливост и сравнително равновесие. Предлаганото вдигане на заплатите с над 15% на някои „любими“ сектори не е обосновано без да има предварителни реформи в тях, т.е. подобряване на работата им. В тази посока трябва да се мисли и за пенсионната възраст в тези „любими“ сектори, понеже тя е чувствително под европейската. Място за сериозни икономии тук има, става дума за милиарди лева.
4. Пенсиите засега ще растат по стандартната процедура, но през 2026 г. трябва да се мисли за нова формула за преизчисляване, понеже (да кажем истината) сега не са справедливи.
5. По повод на пенсиите. Мъдра идея е те да се осъвременяват два пъти – през юли и през декември. Ако това стане, коледните добавки (само за някои!) стават излишни.
6. Минималната работна заплата може да остане 50% от средната, въпреки че в други страни е под тези проценти, например 45%. Но страната ни е с най-ниска покупателна способност, така че това връзване за половинката засега е полезно.
7. Не е морално и възпитателно да се „осветлят“ милионите и милиардите, придобити с бандитизъм, корупция и нарушение на законите, като им се разреши това да стане с жалките 15% от стойността на придобитото по незаконен път чрез „данъчна амнистия“. Или 50%, или никакво признаване, защото преди Тройната коалиция данъците бяха доста високи – над 15%!
8. Големият „отсъстващ слон“ в бюджета за 2025 г. е онова, което би разтревожило свръхбогаташите и властващата олигархия, но което би подобрило приходната частна бюджета. Става дума за прогресивно данъчно облагане върху доходите на физическите лица, което би могло да се обвърже, например, с намаляване на данъчната тежест при минималната работна заплата на 8%. Става дума и за корпоративното данъчно облагане плюс облагането на доходите на акционерите, което в момента е абсолютно ниско и неевропейско. Но когато на „първия ред“ седят богаташи, това да се иска от тях е като да се самобичуват!
9. Вдигането на минималния осигурителен доход е добра идея, която не е нова, особено след високата инфлация. По-разумно обаче би било да се направи постепенно, по години – 2025, 2026, 2027 г., а не на един път.
10. Хората не консумират пушки и танкове. Пределната ставка на разходите за отбрана трябва да остане на 2% от БВП (много повече е като дял от бюджетните преки и косвени разходи!). Необходимостта вече е иновации и производствени инвестиции, а не още 10 или 20 броя F-16, които няма да ни подобрят съществено защитата.
11. Държавният бюджет не трябва да е щедра хранилка за всички бизнеси и за всички общини. И тук трябват приоритети! Например, инвестициите ще трябва да са дар за определени „любими“ бизнесмени и „любими“ сектори, а да отиват само в посока на иновациите в публичния сектор. Сега държавата за едни избори няма собствени компютри, а раздава милиарди надясно и само надясно (няма грешка) на „любимите“ фирми! Друг пример, не е нужно да се финансират централно всички общини (там е другото ниво на корупция), а само онези, за които е необходимо „догонващо развитие“ към останалите; областите и общините трябва да престанат да се правят на арабии, които не пипват местните данъци с десетилетия, за да имат собствени приходи, а предпочитат да доят от общата крава!
12. Въпросът за окончателното влизане в еврозоната трябва още един път да се осмисли и прецени кога страната ни като цяло ще има изгода. Засега смъкването на преградната шенгенска стена и добър повод за оптимизъм, но влизането в еврозоната не става само с пропаганда, а с убеждаване в ползите и заплахите. Казвам го като привърженик на еврозоната, но не ми харесва отсъствието на обща фискална политика в съюза.
Оставаме в очакване на голямата парламентарна говорилня, но предварително ми мнение е че картофът е толкова горещ, че ще се прехвърля от ръцете на едни в ръцете на други, поне докато не изстине в началото на януари. И до тогава да разберем дали 240-те партийни избраници заслужават наименованието „държавници“.
Боян Дуранкев
