Двамата може би ще основат нова партия ПАК – „Патриоти в атака и контраатака”. Става и с „Футболисти”, ама с патриоти звучи по-тежко
В луксозно столично кафене седяха Валери Божинов и Благой Георгиев.
– Благо, брат, – започна Валери, като внимателно разбъркваше захарта в капучиното си – проблемът на България е не само в политическата хиперфрагментация, но и в липсата на функционален институционален дизайн. Как да постигнем стабилност, когато структурите на управление са в постоянно състояние на междупартийна дисфункция?
Благой Георгиев, който тъкмо беше направил три кръстни знака пред чашата си с портокалов сок, кимна сериозно.
– Валерка, позволи ми да не се съглася изцяло. Аз го виждам като структурен феномен, обусловен от политическа ентропия. С други думи, политическата система у нас функционира в състояние на хаотична динамика, което възпрепятства възможността за дългосрочни стратегии. Ако няма стабилна рамка, как да очакваме трайни резултати?
Валери наклони глава, сякаш обмисляше изключително сложна тактическа схема.
– Това, което казваш, по принцип е вярно, Благо. Но според мен е необходима концептуална трансформация на политическия ни модел. Не да делим на ляво и дясно, а да създадем „позиционно управление“. Нещо като системата 4-4-2: четири централни стълба на стабилност, четири оперативни приоритета и два антикризисни механизма.
Благой извади химикалка и започна да рисува миниатюрен портрет на Богородица с младенеца върху салфетката си.
– Чуй ме, Валери, твоето предложение е прагматично, но опростено. Истинският проблем не е в системата, а в липсата на доверие. Ако партиите не изградят комуникативна легитимност, няма значение каква е формулата. Аз лично бих приложил модела на Юрген Хабермас за комуникативното действие – ще ги накарам да седнат на кръгла маса и да се дискурсират, докато стигнат до консенсус.
Валери вдигна вежди и плесна с ръце.
– Благо, брат, теорията ти е добра, но нека я приземим. Политиката е като трансферен прозорец – трябва да анализираш пазара и да предложиш сделка, която всички ще приемат. Според мен трябва да интегрираме модела на „диалектически прагматизъм“. Влизаш в диалог с народа, дефинираш най-големите тревоги на хората, а след това ги адресираш чрез директен комуникационен канал. Аз бих го нарекъл „политическа флуидност“.
Благой отпи глътка сок, сякаш за да подчертае важността на следващите си думи.
– Това е добро начало, Валери, но няма как да приложим флуидност, без да преодолеем „асиметричния информационен дисбаланс“. Партиите у нас разполагат с монопол върху определени данни и изкривяват реалността в своя полза. Аз бих въвел радикална прозрачност и система за блокчейн одит на управленските процеси.
Очите на Валери светнаха.
– Брат, блокчейн одит? Гениално! Това е като VAR в държавното управление. Всичко се проверява, няма спорни положения. Но не е лошо да се добави и „народна контратактическа стратегия“. Всеки месец правиш референдум за ключови решения. Така хората ще имат чувството, че играят в отбора, вместо само да седят на резервната скамейка!
Благой Георгиев допи сока си, прекръсти се още три пъти и каза:
– Валери, ти си по-умен, отколкото изглеждаш. Но това не е изненада – често най-големите мислители са подценявани.
– А ти, Благо, си визионер – отвърна Валери. – Абе, ние двамата с теб защо не основем една партия? Аз ще съм лицето, ти идеологът. Може да я кръстим ПАК – Патриоти в Атака и Контраатака. То и с Футболисти става… Но по-тежко ще звучи да сме Патриоти. Девизът ни ще е „Винаги в атака, никога в засада!“
– Знаеш ли, това е прекрасна идея! В момента не съм женен, така че имам свободно време. Окей, правим го! Ще се обадя на няколко хубави момичета да ни станат рекламни лица! – въодушеви се Благой Георгиев.
– Половината момичета от теб, другата половина от мен! Ще звънна още на Тони Найка, Дон Коци и Асенчо Таксито – гарантирам за тях!
Двамата се изправиха, доволни от интелектуалното усилие, което току-що бяха положили, и си стиснаха ръцете. В това време няколко клиенти на кафенето ги гледаха смаяно. Един от двамата сервитьори не издържа и прошепна:
– Тия двамата, ако наистина направят партия, ще гласувам за тях.
– Защо? – попита другият.
– Щото, ако друго не стане, с тях поне няма да е скучно.
Автор: Стефан МИНЧЕВ
https://www.flagman.bg/