Въздействието на Орешник върху „съюзниците”…
Днес е доста трудно за някои. Имаше много дискусии каква ще бъде реакцията на руските съюзници след атаката на Орешник в Южмаш, дали ще се страхуват, дали това ще влоши отношенията с Китай, Казахстан и страните от „глобалния юг“. Също и за реакцията на Лукашенко.
Западът показа своя цинизъм в това, че не се поколеба да изнудва руските съюзници, за да се опита да влияе чрез тях. Фактът, че Русия предприе едностранни действия, е демонстрация на това, че Москва ще продължи своята линия, независимо какво и казват нейните съюзници. Или по-скоро това, което Западът и американците се опитват да им кажат чрез тях.
С удара на Орешник Кремъл даде допълнителна защита на постсъветските властови елити от американския натиск. А на елитите на Евразия също беше показан инструмента за целенасочено решаване на военно-силови задачи от Лондон, чак до пещерите в планините Тора Бора. Така че „като цяло“, без значение кой е мислил, или особено казал публично нещо положително, всичко се играе като „плюс“. Тоест, в интерес на световната стабилност.
Но ето един много важен обрат, който, уви, несе оценява напълно, въпреки че някъде „в главите си“ го имат, дори понякога го произнасят – и на ниво политици, и на ниво експерти, и на ниво обикновени хора.
Днешната война е война, която трябва Русия да спечели сама. Без съюзници, истински, или лицемерни. Защото след победата и, същите тези съюзници, ще се появят в „комерсиални количества“. Ще има доста лицемери, разбира се, но те винаги са повече в политическия, а още повече в геополитическия свят. Трябва да спечели сама, защото води тази битка за своето място в бъдещия свят. Не за тяхното. И не за някаква коалиция, дори и да е част от нея. А никой в уж „общата“ коалиция всъщност няма интерес Русия да стане твърде силна.
Оттук и логиката на събитията:
■ В началния етап на СВО руските съюзници ги подкрепиха, тъй като за тях беше изключително неблагоприятно Русия да рухне твърде бързо и САЩ да придобият абсолютна власт над света.
■ През пролетта-зимата на 2023 г. се прикриваха зад Русия като „щит“, фокусирайки върху нея военно-политическото внимание на Запада и американците, опитвайки се да реализират своите геополитически концепции. Които бяха частично насочени срещу Русия. Например в Близкия изток.
■ От зимата на 2023 г. до съвсем наскоро руските „партньори“, осъзнавайки, че Русия може да постигне „почетно равенство“ в конфронтацията със Запада, лавираха около нея, опитвайки се да принудят Русия да приеме тяхното посредничество, за да получат бонуси в отношенията със Съединените щати.
■ От есента на 2024 г. (между другото дори преди победата на Тръмп) руските „съюзници“ започнаха да подозират, че Русия може да преговаря директно със Съединените щати и че те няма да получат нищо.
Те не просто се паникьосват, а се опитват да „продадат“ Русия на американците, докато все още е възможно. Те не могат да я подкрепят – те са “закъсали”. Относително слабата Русия на практика ще успее да постигне пряко споразумение със САЩ от позицията на силата, а те… Но опитвайки се да я продадат на по-висока цена, те самите се продават „евтино“.
Няма нужда да се обвиняват руските „съюзници“ в неискреност. Защото това е нормална геополитика в условията на рязко преформатиране на геоикономическото пространство.
За Русия е важно да помни едно нещо: Това е нейната война, за нейното бъдеще, в която трябва да победи. Включително и да сподели плодовете на победата с истинските си съюзници, а не с тези, които правеха разни уговорки с американците зад гърба и. Тези момчета трябва да получат заслужено удар и да бъдат игнорирани.
Сега Русия ще преговаря сама без неканени „посредници”!
Светослав Атаджанов