Нови разсекретени документи хвърлят светлина върху прословутата програма на ЦРУ за контрол на съзнанието. Архивът за национална сигурност, неправителствена организация, която публикува правителствени тайни, получени по Закона за достъп до информация, публикува някои от документите онлайн. Пълна колекция от повече от 1200 документа ще бъде хоствана от ProQuest, фирма за подпомагане на научни изследвания.
От началото на 50-те години на миналия век ЦРУ тайно търси начини за контрол на съзнанието и поведението с наркотици, включително с новия към онзи момент халюциногенен LSD, чрез хипноза и екстремно малтретиране, както и сензорна депривация.
Експериментите, включително тези, направени върху неволни и нищо неподозиращи субекти, до голяма степен произтичат от интереса към антивоенните настроения, изразени от американските войски, които са се сражавали в Корейската война и са преминали през плен. Медиите измислят термина „промиване на мозъци“, за да обяснят защо войниците симпатизират на комунистическия враг. ЦРУ се надява, че може да възпроизведе ефекта, провеждайки изследвания под кодовите имена BLUEBIRD, ARTICHOKE и MKULTRA.
Директорът на ЦРУ Ричард Хелмс и шефът на MKULTRA Сидни Готлиб унищожават повечето от оригиналните записи през 1973 г. Архивът за национална сигурност нарича този акт „може би най-скандалното прикриване в историята на ЦРУ“. По-голямата част от документите идват от Джон Маркс, който през 1979 г. пише книга за противоречивата програма за контрол на съзнанието.
В една от бележките, публикувани от неправителствената организация, се твърди, че ЦРУ е успяло да предизвика амнезия у „руски агенти, заподозрени, че са били двойни агенти“. В друг случай Готлиб подписва разрешение за даването на федерални затворници в Атланта на по-големи дози LSD като част от изследването. Архивът за национална сигурност посочва фармацевтичния гигант Eli Lilly & Company като доставчик на „тонажни количества“ LSD за ЦРУ.
Това е „история, белязана от почти пълна безнаказаност на институционално и индивидуално ниво за безброй злоупотреби, извършени в продължение на десетилетия“, коментира неправителствената организация. Някои от изследванията са подобни на това, което преди това са правило „нацистките лекари, които са били съдени в Нюрнберг“.
„Морските свинчета“ са граждани на Съединените щати и други страни, които често несъзнателно участват в експериментите на ЦРУ. Основните документи включват:
- План за създаване на екипи за разпити, които да „използват полиграфи, наркотици и хипноза, за да постигнат най-добри резултати в техниките за разпит“, одобрен от директора на ЦРУ през 1950 г.
- Доклад от 1952 г. за „успешното“ използване на техники за разпит ARTICHOKE, които комбинират използването на „анестезия“ и „хипноза“, за да предизвикат регресия и по-късно амнезия на „руски агенти, заподозрени, че са двойни агенти“.
- Бележка от 1956 г., в която ръководителят на проекта MKULTRA Сидни Готлиб одобрява проект за „оценка на ефектите от високите дози LSD-25 при нормални човешки доброволци“ сред затворниците във федерален затвор в Атланта, Джорджия.
- Доклад от 1963 г. на главния инспектор на ЦРУ Джон Еърман, който гласи, че в последната фаза на експериментите лекарствата са били прилагани на „субекти в безсъзнание при нормални условия на живот“. В доклада също така се посочва, че провеждането на експерименти „в съответствие с приетите научни процедури не предоставя пълна картина на реакциите и приписванията, които могат да възникнат в оперативни ситуации“.
Ето защо „през 1955 г. е стартирана програма за тайно тестване на вещества върху американски граждани без тяхно знание“. Някои от тестваните субекти са „заподозрени информатори или престъпници“, докато други неволни субекти имат различен произход. Джон Ърман препоръчва тестването на вещества върху американски граждани, които не знаят за участието си, да бъде спряно поради риск от компрометиране и увреждане на имиджа на ЦРУ. Въпреки това, каза той, подобни експерименти могат да се провеждат с „дълбоко конспиративни агенти в чужбина“.
Експериментите се провеждат не само в болници, лаборатории и други институции, но и в тайни квартири. Например, федералният агент Джордж Хънтър Уайт, представящ се за бохемски художник под псевдонима Морган Хол, примамва жертвите в „апартамента си“, където той и други агенти на ЦРУ ги инжектират с наркотици и записват реакциите им.
В последния документ се споменава, че през 1960 г. не е имало „ефективно хапче за сън, серум на истината, афродизиак или хапче за вербуване“, но че е постигнат напредък в използването на наркотици за процедури за разпит. Докато някои медицински специалисти, наети от ЦРУ, очевидно се сблъскват с етичните въпроси, повдигнати от провеждането на вредни тестове върху хора, които не са знаели за всички тези експерименти, други се опитват да участват в програма, в която, според бележка от 1953 г., „никоя област на човешкия ум не трябва да остане неизследвана“.
В публикацията на Архива за национална сигурност експериментите са описани като ужасяващи, срамни и обидни, а всички документи са събрани в „обезпокоителен разказ за дългосрочните усилия на ЦРУ да открие и тества начини за изтриване и препрограмиране на човешкия ум“ и да го контролира.
