Прекарах два дни във Варна, където художникът Стоимен Стоилов отбеляза своята 80-годишнина.
За мащаба на неговия талант няма да говоря, нито за личните му качества. Респектираща фигура, световен артист, който заслужава всичките си награди и почести.
Имах възможност да наблюдавам и да общувам с един световен политик – канцлерът Волфганг Шусел. Политик с мащаб, изиграл ключова роля за Европа, приятел на България, уважаван от опонентите си и до днес в Австрия.
Разговаряме за политическите процеси в Европа и света, за изборите, за политическата класа. Частен разговор.
Впечатлен съм от културата (лична и политическа!), от аналитичния му ум, класата, която този 79-годишен мъж носи.
Наблюдавам как се отнася към съпругата си, познати и непознати, внимателно се заслушвам в думите му, езикът, интонацията.
Убеждавам се, че политическата класа е определяща развитието на една държава, чертае перспективите й, приоритетите й…
Срещата ми с канцлера Шусел съвпада с изборите в България, където политическата класа се движи между гела и анцуга. Дори скъпият костюм на българския политик не може да скрие празнотата, пустотата, политическото късогледство.
Наблюдавам един австрийски канцлер ( пенсионер) как общува със света ( не говоря за броя чужди езици, които говори свободно!).
Свободен човек.
По време на вечерята помоли за скицник и моливи. Рисува, учи се от майстора проф. Стоилов.
Любопитен, културен, визионер.
На този фон се сещам от какво – какво трябваше да избираме в неделя.
Докога?
Георги Тошев
