Игнажден или Еднажден…
От много столетия всяка година – настъпи ли 20.12 Църквата високо напомня, че е Игнажден. Изключения от това наложено правило има, но само ако 20.12 се пада в неделя. Тогава Църквата го отбелязва на 19.12.
Ден по-рано, но никога ден по-късно.
Днес е 20.12 и понеже от заранта чувам и чета пожелания, ето отново някои неща, които биха били интересни, за оногова, който се е изкушил да чете:
Ние сме Българи – много древен и знаещ народ. Народ, който е християнски, но не според повелите дошли след 325 г. и Първият Никейски Събор;
Не според разбирането на търговците обсебили Храма;
Не според данайско-юдейските схващания за подчинение, пост и охулване на всяка свободна мисъл в света…
Българи сме и носим хилядолетните знания на предците си. Знания за света и устройството му;
За времената в годината;
За сезоните;
За неизменните всемирни явления;
За това как тези явления се отнасят и проявлявят при нас.
Затова, при все да има сходство в името (Църквата лукаво отчита ден, до два дни по-рано Игнажден) ние знаем и помним, че истински важния ден не е на светеца с това име, а е наречен от дедите ни ЕДНАЖДЕН.
Или ЕНИ ДЕН.
Българи сме и тъкмо по това време в годината отбелязваме, че започва промяната. Отчитаме не просто светец някакъв, а началото на началото.
Онова тридневно явление, в което Слънцето трепти в “колебание” дали да затихне и се сниши или да “подскочи” нагоре.
Този Еднажден (Ени ден) ние българите, отбелязваме на 21.12 или на 22.12 – никога по-рано, никога по-късно.
Това е най-късият ден в годината.
Денят, в който слънцето се издига най-малко на небесния свод. Денят на зимното слънцестоене.
Затова – по българският календар, този ден, както и във високосна година, другото слънцестоене 22.06 са НУЛЕВИ дни.
Календарът НЕ ги брои, но ги съдържа!
Чрез тези "нулеви" дни, нашият – български календар, винаги има еднакво начало на годината – неделя (който е първият ден от седмицата, според календара) и всеки сезон ВИНАГИ започва в неделя.
Месеците, според българския слънчев календар са 12, като 8 от тях са с по 30 дни, а четири с по 31 дни.
Дванадесетте месеца са разделени на четири тримесечия, като всеки трети месец е с по 31 дни.
Веднъж на четири години, след шестия месец, нашите предци са добавили втори "нулев" ден, който е денят на лятното слънцестоене.
Наричаме го “Ден на Слънцето”.
Според нашия – български календар, всеки сезон започва в неделя, а завършва със събота. Тримесечието винаги е с 13 седмици, а годината с по 52.
През 1976 година Юнеско обяви календарът ни за част от световното културно наследство, както и за календар, който е най-точен в света.
Това деление на календара на 364 дни и един нулев, е наречено:
"Златното Българско календарно число"
364 е кратно (дели се) на 2, 4, 7, 13 и 91
И забележете:
Две са полугодията;
Четири са сезоните;
Седем са дните в седмицата;
Тринадесет са седмиците в един сезон;
Деветдесет и един са дните в всеки сезон. А на всеки 12 години се образува един завършек – кръговрат. И всяка година носи името на отделно животно.
Има и още нещо.
Нашият календар отчита и "изместването" натрупано във времето. На всеки пет – 12 годишни кръговрата се добавя още един нулев ден, за изравняване.
Заради своята точност древният български календар е ползван и от други народи. В Китай 60 годишният кръговратен календар е въведен от император Хуан Ти, известен като „Жълтият император”. Хуан Ти произлиза от народите, живеещи северозападно от китайските княжества. Това се случва през 2636 пр. хр. Китайският лунен календар е всъщност продължение на много по-древния (с около 2000 години) Български Слънчев Календар.
Интересното е, че всеки от 12 годишните кръговрати са с почти еднакви имена, като разликата е в разменето място на две от животните. Маймуна и Овца. Българската маймуна е китайската овца, и обратно.
Българският календар се отличава със своята точност и приложимост в ежедневието. Само в него всяка дата се пада винаги в един и същ ден от седмицата, а добавянето на още един нулев ден на всеки 60 години уравнява разликата между календарната и астрономическата година.
Поради огромната почит към празника, християнството обявява деня преди Еднаж Ден, за ден на Свети Игнатий.
Наричаме го Игнажден, чевстваме го на 20.12, но е добре да знаем – всъщност какво значат датата и името.
Овладяната от данайците църква днес празнува Игнаждаден – не пречи да го отбележим и ние, но помнете, че освен данайските измислици, освен “счетоводния” календар, има и истинско – наше, Българско Знание, на което сме приносители ние.
Тази година Еднажден (Ени ден) ще отбележим на 22 декември. Това е денят, от който Слънцето ще “затрепти” в “родилните си мъки”, за да се възправи на 25.12 – отново нагоре, в своя си – свещен кръговрат.
Христо Христов
