Не си мълча от липса на мнение по събитията за Народния театър /такова имам и за пиесата, която съм чела преди доста години и за нападението над театъра/, а си мълча, защото като един истински и непоколебим последовател на Продължаваме Промяната, съм разпънала солиден санитарен кордон между мен и лицето – директор на този театър.
Санитарният кордон се изразява в следното – аз не му стъпвам в театъра, а пък на него хич не му пука.
И няма да стъпя докато /когато , ако и въобще/ не бъде върнат Александър Морфов в Националния театър, където му е мястото и не бъде премахнат от там директора, където не му е там мястото.
Изумена съм как вече десетина дни след злополучните събития пред театъра, лицето-директор е почти възвисено, вносният режисьор Малкович – почти обявен за национален герой и никой не споменава, че довеждането на Малкович беше "компенсационната игра" на лицето-директор, някакъв тъп реванш за отстраняването на Морфов.
Иначе, всеки следва да е в правото си да посети спектакъл на любимият си режисьор, право което на мен и много други като мен е отнето от лицето-настоящ директор на народния театър.
Диана Дамянова
