Възрастта определено си казва тежката дума. В 51-то Народно събрание ще се подвизават едва трима кадри на бившата Държавна сигурност – Любомир Христов от ГЕРБ, Николай Радулов от МЕЧ и Рамадан Аталай от Алианс за права и свободи (АСП). Четвъртият от тази компания – самият Ахмед Доган, предпочете да разсъждава за морфичния резонанс извън парламента, вместо да кове закони.
Агентурата на политическата полиция в спихнала като количество и сред кандидат-депутатите, но причината о ясна – напредналото ЕГН на този тип „общественици“. От изнесените данни на Комисията по досиетата, която е прегледала биографиите на 1793 души, устремили се да депутатстват, прави впечатление, че за първото място по брой доносници се състезават „Русофили за България" и „БСП – Обединена левица". Това не е изненада – ДС беше биещото сърце на компанията. От нея пък се пръкнаха днешните социалисти, които така или иначе са фанатични русофили. Та най-много страдат за „хубавия“ живот по времето на Живков и мечтаят за вечна дружба със СССР и днешната Русия на Путин.
Тримата дейци на ДС, които що седнат сега на депутатските банки, са добре познати лица, понеже по една или друга причина имат дълги биографии на парламентаристи. Любомир Христов от ГЕРБ е бивш кмет на Шумен, като преди това е полицейски началник. За политиката е открит от самия Цветан Цветанов, но после не отиде в неговата партия, а остана верен на ГЕРБ.
Трудно е да кажем с какво точно сме го запомнили в Народното събрание, но пък Имотният регистър ни е впечатлил с колекцията му от недвижима собственост – над 30 страници с над 60 сделки за ниви по селата, парцел край морето, сграден фонд в Шумен, като част от него му е продаден от общината, докато е бил шеф на МВР-то в областта.
Връзката му с ДС е също на високо ниво, бил е резидент на военното контраразузнаване с псевдоним Хари.
Вербуван е през 1981 г. когато е на 26 години и е офицер във военното училище в Шумен. Водещите офицери го описват като обучаван „по въпросите на борбата с шпионажа и опазването на държавната тайна”. Свален е от оперативен отчет чак през ноември 1990 г., когато вече е преминал на щатна работа в МВР.
За първи път се пробва да влезе в парламента през 2009 г., но не е избран. Става депутат чак през 2013 г., а през 2015 г. се връща в Шумен като кмет. Преди време Бойко Борисов го беше махнал за известно време от листите, но го запази като областен координатор на партията.
А когато отново поведе листата на ГЕРБ, се оказа че на кметството в Шумен, което е ръководил дотогава, са наложени над 6 млн. лева санкции заради гафове в европроекти. Например общината трябва да плати глоба от 412 хил. лева заради ремонта на Летния театър. Санкцията е на регионалното министерство и е потвърдена от Административния съд в Шумен. Театърът е ремонтиран с 1.6 млн. лева по програма „Региони в растеж“, а обществената поръчка е така измислена, че да я спечели точно определена фирма – „С-М Строй", която дава само няколко лева под максималната прогнозна стойност. Тази компания е правила и реконструкцията на Дома за мъже с умствена изостаналост в село Лозево, финансиран от Брюксел с 826 950 лева. Към списъка с кметските недоразумения може да се добави и ремонтът на Младежкия дом в Шумен, който от2,5 млн. се извисява до 3.5 млн., а след това е наложена глоба от 487 431 лв. от регионалното министерство. Забавеният проект за пречиствателна станция е наказан с 4 млн. лева. Всичко това обаче явно но смущава шуменци, които пращат Любомир Христов в парламента за друг мандат.
Другият свързан с ДС депутат проф. Николай Радулов довчера беше в ИТН, но сега влиза в Народното събрание от МЕЧ. Да припомним, че Слави Трифонов дори искаше да го прави вътрешен министър!
Радулов е завършил милиционерската школа през 1981 г. като е възпитаник на отдел „Държавна сигурност. Понеже е отличник, постъпва на работа в ДС в РПУ-то на някогашния Ленински район. Там ръководи 13 агенти, като повечето от тях са вербувани лично от него – те са „от младежките среди" и имат „възможност да долавят и подават сигнали за негативни прояви от най-различен характер”. От ДС обаче критикуват Радулов за работа му с агентите: „Съществуващата вътре в него класова омраза към противника не можа да намери реализация в практическата му работа и най-вече в работата му му по активните дела на оперативен отчет“. Това четем в атестация на Радулов, но му предричат добро кариерно развитие като оперативен работник – агентурист.
В края на 80-те години той се захваща и с научна работа. Кандидатства няколко пъти за аспирантура, като предлага различни теми, включително „Интелектуализация на оперативния труд на работника от ДС". Одобрената тема на дисертацията му е далеч по-тривиална: „Проблеми на информационно-аналитичното осигуряване на управленческата дейност". Разработва я в някакъв отдел 05-ДС на факултета „Държавна сигурност" във Висшата милиционерска школа.
След промените Николай Радулов е член на надзорния съвет на „Металхим холдинг“, в който са събрани военните заводи на страната. Бил е шеф и в общинската охранителна фирма „Егида". А когато е секретар на МВР в края на 90-те години, фирмата на ведомството „Безконтактни мултиплексорни вериги”, прави съвместна компания с „Мобилтел“, която се държи от Чорни, важна клечка от КГБ. „Общото творение е „Джи Пи Ес – България", която изгражда система за локализиране и контрол на превозни средства и транзитни товари. В управата й са покойният Владимир Грашнов, Николай Радулов и Алекси Кесяков, който тогава е шеф на кабинета на министъра Богомил Бонев. МВР и „Мобилтел“ имат и още една обща фирма, с почти същите участници в ръководството й и подобна дейност.
С този богат опит на агентурист, учен и бизнесмен, изграден кадър на ДС, сега Никола Радулов е политик. И ето, че успешно влиза за втори път в парламента. Преди беше лансиран от Слави, а сега се прехвърлил към неговия враг Руди Гела.
Третият в списъка с кадрите на ДС, днес народни избраници – Рамадан Аталай, е направо закотвен на депутатската банка. Настанил се е удобно като парламентарист още от 38-то НС и така до сегашното 51-во.
През годините обаче е сменил няколко пъти името си – роден е като Рамадан Байрамов Халилов в разградското село Мъдрево. Като работник в „Кремиковци“ по време на унизителния възродителен процес става Ради Борисов Михайлов. След промените връща турското си име. Само че неизвестно защо не е Халилов, а става Аталай. В ДС пък сам избира да се нарече Вергил. Агент е от т 1982 до 1989 г. Вербувал го лично тогавашният зам.-началник на РПУ-то в „Кремиковци“ – кап. Ангел Стойчев, който по-късно става генерал, а след промените е собственик на прословутия ресторант „Монтерей“, в който се събира известният професионално-приятелски кръг на дипломати и бивши ченгета. Агент Вергил е ползван да донася по турска линия за Второ и Шесто управление на ДС. А самият Рамадан Аталай, който се крие зад този псевдоним, от най-обикновен началник на смяна в металургичния комбинат „Кремиковци“ веднага след промените става влиятелен политик.
Нещо повече, той оглавява парламентарните комисии за борба с корупцията, по транспорт и по енергетика. Успоредно се развива и синът му като бизнесмен. През 2002 г. въпреки очевидния конфликт на интереси Ревин Аталай, едва на 21 години, става съдружник в голямата транспортна компания „Юнион Ивкони". След това се закача за строителните фирми на Тодор Бояджиев, известен като строителят на Цветан Цветанов, влиза и в обща компания с внука на Живков – Тодор Славков. В крак с времето Ревин Аталай сега има интереси в модерни сфери като биогорива и зелена енергия. Фирмата му „Атомтоплопроекг” печели поръчки за проектиране на технологични тапи за блокове 5-и и 6-и на АЕЦ „Козлодуй. А по същото време татко му Рамадан Аталай е председател на енергийната комисия в Народното събрание.
В част от фирмите си Ревин е съдружник със съпругата си Нора Костадинова, чиято майка Марияна Костадинова има два мандата като царска депутатка. Снахата е надиплила и десетина свои фирми, включително и в сферата на зелената енергия.
Проследихме биографиите на тримата избраници на народа, свързани с бившата Държавна сигурност, понеже ни е трудно да разберем с какви точно добрини са спечелили доверието на избирателите си: нито са оратори, нито са визионери, по-скоро редови мълчаливци в парламента. Прави обаче впечатление, че добре са се погрижили за своето на близките си благосъстояние. Но пък след като народът си ги иска, защо да не са отново вътре в играта?!
Източник: Уикенд, crimesbg.com
