Руснаците имат най-странните начини да назовават своите оръжейни системи. Кръщават ги на цветя, дават им и женски имена. Днес това е Орешник, преведено от руски като Лешник, най-новата хиперзвукова балистична ракета със среден обсег с множество ядрени бойни глави. Този малчуган беше тестван наскоро по завода Южмаш в Днепропетровск. Оказа се, че е смъртоносен звяр, който никоя западна отбранителна система не може да спре, тъй като се приближава с удивителната скорост от Mach 10. Всички военни по света започнаха да си блъскат главите след новината за първия му тестови полет. Ами след като бъде оборудван с ядрени бойни глави – той наистина ще е ужасен.
Коя би била достойна цел за такова опустошително чудовище? Кой трябва да бъде първият, който трябва да бъде заличен след началото на СВО? Твърде много власт се упражняма над украинците. Кой всъщност заслужава цялата тежест на Орешник? Коя държава застрашава най-много оцеляването на Русия? Международният консенсус се свежда до избор между САЩ и Обединеното кралство. Руски експерти и философи рутинно обсъждат този въпрос. Кой е по-лош? Кой е допринесъл повече за настоящата трагедия? Лесно е да се обвиняват САЩ, но има отделна стратегическа школа, която осъжда коварния Албион дори за агресията от САЩ. В САЩ покойният Линдън Ларуш разобличи британските конспирации и показа как Лондонското сити последователно манипулира външната политика на САЩ като дебнещ хищник за постигане на британски цели. Всъщност британското военолюбие е започнало много отдавна. Например: американският президент Удроу Уилсън искаше да донесе мир в Европа след две години клане в Първата световна война. Германия беше готова да сключи мир и го предложи през 1916 г. Но британският военен министър Дейвид Лойд Джордж – който първоначално беше водещ защитник на американския мирен вариант – внезапно смени плочата и заяви, че Великобритания никога няма да приеме „компромисен мир ” и вместо това възкликнаха, че са готови да се бият двадесет години, ако е необходимо, за да постигнат пълна военна победа. Изведнъж нещо по-малко от „нокаут“ беше вече „немислимо“.
След Първата световна война Великобритания е тази, която тласка Германия да създаде независима Полша по същия начин, по който страната Украйна е създадена петдесет години по-късно. „Германците решиха да възкресят независима Полша като клиентска германска държава повече от век, след като тя беше изчезнала от картата, географска промяна, която значително да отслаби Русия“. Веднага след това британските агенти започват да насърчават полската непримиримост срещу Германия. Британските усилия умишлено подкопават всички опити за постигане на компромис между Германия и Полша относно коридора Данциг.
Веднага след края на Втората световна война (след като Англия беше спасена благодарение на огромната саможертва на руските войници), Лондон незабавно призова за унищожаването на Русия чрез операция „Немислимо” . Само загубата на изборите от торите спаси Русия през 1945 г. от атака на комбинираните сили на германския Вермахт и „ 47 британски и американски дивизии в района на Дрезден, в средата на съветските линии .”
Стари истории, ще кажете. Съвсем не – преди няколко дни британският разследващ журналист Кит Кларенберг разкри в сайта си GrayZone чисто новата „операция Алхимия” . По думите му „Изтеклите документи, получени от The Grayzone, разкриха британска военно-разузнавателна кабала, която от началото на прокси войната в Украйна крои заговор за удължаване на конфликта „на всяка цена“. Известна като проект Алхимия, тайната клетка беше под наблюдението на британското министерство на отбраната и ръководена от високопоставения генерал-лейтенант Чарли Стикланд.
„Project Alchemy” представи набор от агресивни схеми – от кибератаки до „дискретни операции“ и до откровен тероризъм, вдъхновен от прословутата операция „Гладио“ на паневропейското ЦРУ от ерата на Студената война и MI6 „зад гърба“ на фашистката терористична армия. Обявената цел беше „Украйна да продължи да се бори“ възможно най-дълго, независимо от цената.
„В допълнение към своите призиви за тайни атаки в стила на специалните части на руска територия, Project Alchemy предложи агресивен пропаганден светкавичен криг под мекото наименование на „информационни операции“. За да управляват западната общественост, която вероятно щеше да се обърне срещу проточилата се война, ако икономическите й разходи нараснат твърде рязко. Членовете на кабала подготвиха набор от злонамерени атаки чрез разрушителни медии и чрез кампания за правен тормоз на Международния криминален съд в Хага.“
Това не беше празно планиране. През февруари 2022 г., когато руската армия стоеше пред вратите на Киев, украинското ръководство молеше на колене за мир. Путин веднага отговори на този призив и беше постигнато Истанбулското споразумение, което уреждаше мир между Украйна и Русия при много изгодни условия за Украйна. В този критичен момент британският премиер Борис Джонсън отиде в Киев и убеди украинците да се откажат от споразумението и да подновят битките. Ето ни две години по-късно, почти милион украински бойци са мъртви, а мирът е, както казват британците „немислим“.
И така, Великобритания го прави за пореден път: Старата империя отказва да отстъпи дори пред лицето на сигурно поражение. Те фантазират как притиска Русия, тласкайки я винаги на изток. Първо те откъсват Полша, след това откъсват Украйна, докато Русия не бъде раздробена на малки парчета, които могат да бъдат усвоени поотделно от Англо-американската империя и след това безмилостно разграбени. Това е обичайният начин на действие за тях..
Пълната история на британската агресия е твърде дълга за разказване, но нека разгледаме няколко важни точки. Имаше лорд Балфур, който обеща да даде Палестина на евреите. Той изпраща британската армия да се бие срещу Османската империя, откъсвайки Палестина. Никога не забравяйте, че британците създадоха ционизма, както е доказано от професор Улд-Мей . През 30-те години на миналия век британците потушиха всички опити на палестинците да получат независимост. През 40-те години на 20-ти век британците са причина милиони индийци да умрат от глад, използвайки същия метод, който използваха, за да уморят от глад милиони ирландци през 19 век. Британците са налагали геноцид много пъти: в Северна Америка, избивайки индианците, в Австралия, унищожавайки аборигените, в Нова Зеландия, убивайки маорите.
Британците обичат да подклаждат междуплеменни войни и да убиват местни жители. Но отдавайки им дължимото, те не са се ограничили само до третия свят. Те искаха да унищожат и германците и затова днес превръщат тази земя на велики философи, учени и поети в пустош, управлявана от хора като външния министър от Зелената партия Аналена Бербок. Дори водещата им индустрия за производство на автомобили най-накрая беше унищожена. Никой не можеше да си представи униженията, нанесени на Германия от една победоносна Англия. Дори Хитлер е направил всичко възможно, за да избегне войната, тъй като по душа е бил голям англофил.
И все пак британците мразят руснаците повече, отколкото да убиват германци. Те воюваха н Крим през 19 век, разбиха Съветския съюз през 20 век и сега тероризират Русия в 21 век.
Очевидно има много сериозни причини ракетите „Орешник” да висят над главите на тези вродени агресори. Но какво ще стане, ако Русия (по някаква причина) бъде принудена да натисне спусъка? Не говорете за омраза, о, не! Не че британците не вдъхват омраза. Съвсем не. Те са хубави като раса, но и също толкова свирепи и смъртоносни. Нека си признаем, че вероятно светът ще бъде по-добър без злонамереното присъствие на британците. Техните съседи на острова, шотландците, уелсците и ирландците, ще просперират, когато вече ги няма. И техните евреи, толкова запалени по собствените си планове за глобално завоевание, ще бъдат свалени, знаейки, че именно те са отстранили търсещия мир Джереми Корбин от заслужената му позиция на върха на държавата.
Това е работа за сериозен човек и това е работа, която може да се довери само на Путин. Като отдаден човек на мира, той ще направи всичко необходимо и както винаги ще го направи спретнато и чисто. И тогава светът ще се наслади на плодовете на неговия труд.
Такова унищожение те наистина заслужават!
Светослав Атаджанов .
