Днес руските лидери, а и не само те, продължават да ползват клишето "колективен запад". Това е същото като да наричаме нещо “колективно графство” в средните векове и този колектив да включва и графа и крепостните му селяни. В този смисъл държавите като България са част от колектива, само че откъм крепостните селяни.
Скромното ми мнение е, че най-правилно е това "формирование" да се нарича необританска империя. Тази империя никога напълно не се е отказвала от претенциите си за световно господство. И днес нейната идеология, включваща жестоко кастово разделени между елит и маса, тоест – между бедни и богати, прикрито зад фейка "демокрация", империализъм, капитализъм дарвинизъм, малтусианство и лъжлив либерализъм за масата, доминират над голяма част от света.
След Втората световна война тя привидно загуби колониите си, но само привидно.
Всъщност, още в 50-те години на ХХ век Лорд Маунтбатън постави началото на новата, сегашна империя. Ако все пак е имало някакви противоречия между “източната” част на империята – Великобритания и “западната” – САЩ, то те окончателно са решени на т.нар. Бермудска среща в 1957 год.
В новата империя вече няма видим колониализъм, нито масов геноцид над туземците. Доларът, лирата и еврото, либералната свобода, пазарната икономика, американската мечта, дънките, Елвис Пресли, Бийтълс, Том Джоунс, Кока кола и Макдоналдс, масовото пазаруване на политици по целия свят, безброй фондации и НПО-та, заедно с безброй тайни операции извършвани от безброй джеймсбондовци и борновци вършеха същата, че и по-добра работа, от тази, която преди вършеха хилядите оръдия.
Така нареченият политически, че и икономически глобализъм, не е нищо друго освен продължение на идеите и методите на британския империализъм, а днешните транснационални корпорации са идейно и методологично продължение на британските Ост и Уест индийски компании.
Съвсем изчистен вид империята придоби след неолибералното настъпление в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. Тези промени доведоха до унищожение на единствения и идеологически противник – социалистическия лагер. Впоследствие неолиберализмът, напълно или частично, стана господстващ в повечето държави по света. Това означаваше откровена власт на едрия капитал над националните държави и поставяне на народите под нова форма на феодално или империалистическо господство вече от страна на богаташите.
Последва неолибералния глобализъм, който обедини “под крилото” на новата империя милионери и милиардери от цял свят, включително от Русия, източна Европа, Азия или латинска Америка.
Днес САЩ е най-големият боксьор на империята, обаче мозъчната част е пак в Англия. Другите държави от "колективния запад" са само проксита на Англия и САЩ. Малко хора знаят,но истинските архитекти на сегашния Европейски съюз бяха зад Ламанша. Един от тях беше небезизвестният историк и висш служител на английското разузнаване Арнолд Тойнби.
Огромна вероятност нещата да започнат да се наричат с истинските им имена би била една фундаментална промяна в най-големите британски проксита – Франция или Германия. Както видяхме на последните френски избори, такова нещо империалистите няма да допуснат. След Наполеон Бонапарт Франция е вечен съюзник на британците. Твърденията, че някога имали “търкания” за някакви територии в Африка са само мимикрия на истински противоречия и конфликти. Всъщност, във всички големи световни противопоставяния от 200 години насам Англия и Франция винаги са били рамо до рамо – като се тръгне от кримската война и се стигне до войната в Сирия в наши дни.
Руснаците явно ползват клишето "колективен запад" само защото самите те и по-точно техните олигарси и корпорации все още никак не са напълно независими от нео-британската империя във всичките и мимикрии. Например – според някои руски експерти все още руската централна банка е по-зависима от федералния резерв на САЩ, отколкото от руските власти. Да не говорим за глобалния бизнес на компании като Газпром или Лукойл.
В този смисъл еманципацията на Русия и страните от БРИКС, че дори и на Китай, все още е много далеч от истинска такава, независимо от геополитическото противопоставяне в Украйна и в други части на света. И в тези големи държави трябва тепърва да настъпят промени, да започнат да изповядват съвсем нови идеологии, да прилагат нови, техни социално-икономипески модели, които да им дадат изцяло нов, техен облик, различен от глобалния нео-британски.
Никога, обаче не трябва да забравяме, макар и на някой да им звучи едва ли не езотерично, че Британия е всъщност “петата империя”, описана в метафоричния сън на цар Навуходоносор във Ветхия завет. Тъй като тя идва на земята след четвъртата, римската империя, наричана “Империя на Христа”, тя е империята на Антихриста.
Иван Спирдонов