Вече цял месец продължават препирните в Парламента за постове. В сравнение с тях, дори пазарлъците между конекрадци биха изглеждали по-изискани.
Няма как от това да не пострадат и телевизиите.
Навремето Хичкок беше казал, че телевизията е като тостер – натискаш копчето и изскача едно и също. Тъкмо това се случва в момента.
Водещите, които се отъркват около политиката, са направо обиграни артисти – всеки път им сервират едно и също, едно и също, едно и също, но те усърдно се правят, че го чуват за първи път. Големи са пердета, наистина.
Повечето от гостите им говорят чисти глупости, но те ги слушат и ги поощряват, гледайки ги приветливо и добродушно.
Дори понякога могат да си нахлузят дълбокомислено изражение – което си е чист подкуп за тъпанаря отсреща.
Вместо да послушат вашия дописник, който от сто години ги съветва в такива случаи да минат в режим на едно или двусрични подмятания.
Ето така: „Аха“, „Да, де“, „Ами“, „Тъй ли“, „Не думай“ и пр.
А най-добре да си хъмкат и пуфтят – и без друго никоя не обръща внимание на въпросите им.
Но те си карат, както си знаят. Мрат да участват в глупави разговори – изглежда не са наясно, че така със сигурност и те ще изглеждат като глупаци.
Кеворк Кеворкян