Евродепутати от най-новата политическа група в ЕП – „Европа на суверенните нации“ се събраха на конференция в София, за да говорят по темата – НЕЛЕГАЛНА МИГРАЦИЯ.
Събитието на ESN беше домакинствано от „Възраждане“, а освен евродепутати от различни държави във форума се включиха и експертите – проф. Улрих Восгерау (Германия) и проф. Михаел Гайстлингер (Австрия).
Според проф. Улрих Фосгерау, юрист, преподавател по конституционно и европейско право, миграционната криза вече изисква затваряне на границите и налагане на правилото за първата държава. Решението в момента е пълно затваряне на границите на Германия и силен контрол на външните граници.
Проф. Михаел Гайстлингер, професор по Международно и сравнително и право, пък обясни, че в Европа има минимални количества законна миграция, но не бива да се забравя, че миграционната политика е в ръцете на държавите членки.
„Разумната миграционна политика не може да се движи от бежанците в лодките.
Има права, които не се дават безусловно. Основните права може да са защитени без дискримнация, каквато има в Обединените арабски емирства. Най-големият пробем е, че вече не е нужно да се разглеждат индивидуални предложения, достатъчно е една жена да е от Афганистан, за да й бъде предоставено убежище. Какво обаче можем да направим оттук нататък?“ – запита проф. Гайстлингер евродепутатите от „Европа на суверенните нации“.
Във втория панел на събитието говориха евродепутати от България, Франция, Германия и Унгария. Всеки от тях разказа в дълбочина за проблемите с нелегалните мигранти в своята държава и опитите тези проблеми да бъдат решени. Статистиката и данните, които някои от тях извадиха са потресаващи.
Обърнете им внимание.
По-долу ще прочетете резюме на нещата, които всеки от евродепутатите поясни по време на срещата.
Рада Лайкова – България, „Възраждане“
„Заради Шенген „по въздушно капков път“, България се ангажира да прилага Дъблинската система и да приема обртано бежанци – нещо, което други държави вече отказаха да правят. В България ние не сме отговорни за миграционните потоци и няма защо да понасяме щетите.
Новата система със солидарни плащания е натиск от Западна Европа към Източна Европа.
Сега само Европейската комисия има право да реши дали има мигрантска криза или не, което забавя националните правителства да визмат решения. Ето защо пакта за миграция и убежище трябва да бъде отменен“.
Сара Кнафо, Франция – заместник председателят на „Европа на суверенните нации“
„Ръководителите на Франция отдавна водят най-лошата политика в Европа.
Ето някои цифри – имаме най-голям брой мигранти извън Европа – 51 %, 61 % са от Африка. Във Франция имаме най-големите миграционни проблеми. Например имаме най-ниско квалифицираните мигранти – 40 % нямат никакво образование; имаме мигранти, които работят най-малко, а 34 % изобщо не работят, само Нидерландия е по-зле от нас в тези цифри.
Ние трябва да сме възпиращ пример за всички правителства по света.
Всяка година половин милион мигранти се възползват от социалните придобивки, които предлага Франция.
Имат много права, а решенията за депортиране се изпълняват едва на 7 процента, което е най-ниската стойност в Европа. Мигрантите у нас имат 5 пъти повече вероятност да останат, отколкото да бъдат върнати.
Докато ние имаме отворени граници, Европа ще бъде слаба, колкото е най-слабото й звено.
Социални помощи и облаги трябва да се дават само на френските граждани, а не на тези, които идват, за да печелят от това. Трябва да се стимулира асимилацията, като например – се направи забрана за халал храна в обществените заведения; въведе се забрана за джамии; всички, които искат да живеят като в своите родни държави, но искат благосъстоянието на Франция, не трябва да имат стимули; незаконните мигранти трябва да бъдат върнати; трябва да въведем проверки по националните граници“.
Мари Кан, Германия
„Огромна част от германците не знаят какво е пактът за миграцията на ЕС.
При нас в Германия има опасни зони, сексуалните престъпления за година се удвоиха. В Германия има 27 000 ислямисти; 60 процента от опитите да се връщат мигрантите в своите държави се провалят;
За нас случаят „Солинген“ е много болезнен.
Статистиката само за миналата година сочи – 209 групови изнасилвания, 55 убийства…чрез миграционната политика са убити повече хора, отколкото докато е съществувала стената в Берлин. Какво ще правим с бежанци-престъпници като тези в Солинген и Манхайм?“
Зузана Борвендег, Унгария
„Ще ви дам информация, която не е известна извън Унгария. В Ю тюб имаше едноминутен видеозапис, който показва какъв огромен натиск има по южната граница на Унгария. Проучването на общественото мнение показва, че 60 процента от европейците не са съгласни с пакта за миграция. В Унгария несъгласието е още по-голямо. Обществото отхвърля пакта за миграцията и, ако правителството иска да остане на власт, трябва да отговори на обществените тежнения. Правителството на „Фидес“ защитава националните граници. Унгарското общество осъзна кризата още през 2012, когато косовари и босненци пресичаха унгарската граница на тълпи и се насочваха на Запад – минаваха през ниви, гори, унищожаваха реколтата, а унгарците бяха толкова гневни.
От 2015-та година, правителството на Унгария казва, че само унгарците могат да решат кой ще живее и кой няма да живее в Унгария и, ако някой е нежелан, ние затваряме вратата. Огромното мнозинство от унгарците са съгласни и затова започна изграждането на ограда – 2 метра ограда с бодлива тел и друга 4 метра, с камери и цялото необходимо оборудване. Преди това бяха създадени две гранични зони, в които мигрантите можеха да чакат да се вземат решения по заявленията им за убежище. НПО-тата вдигнаха вой, че нарушаваме правата. Но аз съм виждала тези транзитни зони и условията не уронваха човешкото достойнство. Правителството се огъна под натиска и закри тези транзитни зони. Но знаете ли, мнозинството от унгарското общество може би е малко твърдоглаво – колкото повече критикуваш унгареца, толкова повече той проявява инат. Обществеността беше много гневна, когато австрийският канцелр заяви, че ще строи ограда, унгарците усетиха, че Западът гледа на нас като хора втора ръка. И до днес унгарците продължават да се чувстват втора категория в сравнение с държавите зад желязната завеса“.
