На кучешки език говорят все повече български деца. Не само помежду си, но и вкъщи така отговарят на родителите си, които като едни напредничави хора не им правят забележка и дори толерират говоренето на кучешки. Кучешкият език е елементарен.
Да, в него има много идиоми, думите имат понякога и по двайсет значения, но това също е в резултат на обедняването, защото кучетата са нищи духом и техният естествен хабитат е молът.
В молЪТ кучетата се чувстват най-добре, защото всичко там е кучешко – кучешки въздух, кучешка обстановка, кучешка музика от тонколоните. Кучетата рядко влизат в библиотека и то не за да учат, те научават кучешкия език от приложения, клипчета и песнички.
Кучешкият език е езикът на световната чалга. В Испания, Турция, Русия кучешкият прониква повсеместно, постоянно вървят филми и реклами на него, малките кученца вече не харесват своя испански, турски и руски език. В България е същото.
По улицата онзи ден се разминавам с група дечица от детската градина, водят се за ръчичка, отпред госпожа и отзад госпожа. И половината от дребосъците си говорят на кучешки, тук-таме се чува нормална думичка. Родителите на малките не искат да се съпротивляват на света, а напротив, искат отрочетата им да оцелеят и по възможност да бъдат назначени на по-високи заплати в кучешкия свят. На кучето му даваш гранули и вода и то те обича. Но все пак има гранули от 2 лв килото и такива от 20. Родителят е отговорен човек и държи детенцето му да се храни добре. Да не бъде някакъв безстопанствен уличен помияр. Сред кучетата също има йерархия. В Люксембург съм виждал магазин за кучешки дрехи – висша мода, не по джоба на разни селски превъзходни синджирлийки.
Какъвто човекът, такова му и кучето. Има кучки болонки с прически и червило. Има батки с мускули питбули. И всички те лаят много хубаво. Но дали ще си селектиран и с луксозни маратонки, или ще си обикновена мастия с анцунг от Илиенци, разлика няма – все си в това кучешко общество на малограмотници и профани безкнижни. Четенето е базов физиологичен процес. Феновете на кучешкия език изключват четенето от битието си и спират. Те са спрели. По-нататък не могат продължи. Дигиталният им синджир е в джоба, носят си го сами.
Кучешкият език е изписан върху почти всеки наш продукт, понякога и върху чорапите ни. Кучешки използват и новинарите в руските телевизии, заменили думи като „съдържание“ с думата „контент“. Вече около 5 % кучизми се долавят в този славянски език. Преди имаше някаква съпротива, с годините отслабва. Бъдещето е предимно кучешко. Господарите на кучетата са изработили стратегия за неразвитие. Стратегия за спиране на развитието. Движат си се по нея. Прилагането ѝ започва веднага след ВСВ. Между господарите и кучетата има посредници, които хранят кучетата и с „духовна храна“ в разни културни пространства и алабалистични сайтове. Посредниците осъзнават, че вършат услуга на господарите, но предпочитат такава съдба, отколкото да са извън играта. Плащат им като на кучета пазачи, повече от базовия доход.
Някои от посредниците са тъповати и наистина смятат, че кучешкият е езикът на свободата, така са им го втълпили от 60-те години на миналия век, когато са били млади и са си мечтали за кучешка музика и гранули, но не са им позволявали на воля да се възползват от тези цивилизационни придобивки. Кучетата са цивилизовани, но не са култивирани. На тях им харесва империалистичното устройство на света – империите се създават, за да се разширяват. Империята на кучешкия език вече е световна и доминираща. Всичко останало от новините е алабализъм. Няма войни, няма идеи – има геноцид, защото сте твърде много и господарите остават без кислород заради вашето дишане. Ако четете книги, ще успеете да оцелеете. Ще дишате. Ако не четете, дишането ви ще бъде преустановено преждевременно. Нали ви рекох – физиология.
В този смисъл кучешкият е езикът на смъртта.
Николай Фенерски
https://www.lentata.com/