В магазина днес видях няколко човека с тъжни очи. Дори за едната възрастна жена бях почти сигурна, че е отишла в големия магазин, за да види хора и да поговори поне с продавачките. Има много хора извън празничната шумотевица, извън семейните фотосесии. Има хора, които са сами.
Да си сам не е присъда или диагноза. А етап. През който е добре човек да мине уверен и да надгражда себе си, да си поговори сам, да премисли накъде върви. И най-вече да осъзнае, че на практика човек винаги е сам – от раждането до смъртта. Дори и да те придружава някой по пътя, ако вътре в душата не ти е спокойно и не си си самодостатъчен, никоя тълпа не може да те напълни.
Казвам го, защото съм минавала и този етап. Имала съм Коледи, седнала сам-сама с чаша /бе бутилка си беше/ червено вино, гледала съм коледни филми и съм ревала и самосъжалявала. Гадно си е. Докато не осъзнаеш, че това е необходимо на определени етапи в живота. По време на един такъв период, който беше много труден и камъните ги носих сама, влязох в църквата до нас, свещеникът тъкмо започваше проповед. И започна с това, че никой не е сам на този свят, че винаги Бог е до нас и в най-трудните моменти и ни обича, дори да нямаме родители, близки, любими, семейство. Много мислих за това. И осъзнах, че ако човек има вяра, нещата са много по-лесни. И времето на самота се превръща във време на самопознание, усъвършенстване и подготовка. Не е необходимо да търсите хора, компания. Когато сте готови, те сами ще ви намерят.
Много хора са тъжни на Коледа, защото са сами. Много възрастни виждат деца и внуци само по телефона и на компютърния екран. Много хора са загубили близките си. Много хора са сами по празниците. Не го пиша, за да се почувстваме виновни за това. А да направим поне малко за тях. Да им се усмихнем в магазина, да поздравим за празника. Да питаме самотната съседка до нас какво прави, има ли нужда от нещо, по някакъв начин да покажем на тези, които са сами, ЧЕ ГИ ВИЖДАМЕ. И че няма нищо страшно и срамно в това. Защото не се знае утре ние къде ще сме.
Обичайте се. Обичайте себе си първо, защото Вие сте най-великото произведение на Бог. Даден Ви е неповторим дар да сте живи и да осъзнавате това, което се случва около Вас. Да виждате изгрева на слънцето, да почувствате уханието на розите и люляка, да усетите с босите си крака пясъка и морето, да посеете нещо и да видите как расте. Разбирате ли какво чудо сте? Разбирате ли колко е неповторимо това, което сте? Едва ако обичате себе си, ще обичате и другите хора. И няма да търсите половинки, защото сте цялостни. И ще обичате другите такива, каквито са. А когато те напуснат живота Ви, ще го приемете като етап, като урок, като изпитание. И ще останете. Не сами. А завършени. И ще се обичате такива, каквито сте. И няма да сте тъжни на Коледа. Не трябва. Бог е любов! А Рождество Христово ни дава надежда и спасение.
Елена Гунчева-Гривова