МИЛИ ПРИЯТЕЛИ
преди пет или седем години от уникредит бул банк ми източиха около пет хиляди лева. не разбрах как, просто дребно мошеничество, явно някои опитни крадци са го направили, банката няма вина, аз я обичам и и прощавам всичко, искам дори да правя любов с нея, ако тя, естествено, ми позволи. аз протестирах, а те ми казаха да го духам. обичам банките, смятам ги за стожери на красивата ни вяра в живота и други. в тези седем години аз плащах лихвите към този овърдрафт, който ми беше откраднат и си кютех, обикновен, жалък и смирен човек, гнида, покорна на банките, на еврейската хитра о, не бива да говоря така…но сега ми казаха, след като им бях плащал лихви и бях пълнил скромните им гърла, че трябва да изплатя и главницата и то бързо. аз имам пари. мога да я изплатя. и след това да обмажа внимателно със сапун въже, купено от магазина за един лев и да се обеся на него. аз съм писател. а това в българия ще рече – обречен човек. и айде стига съм говорил. да кажа това, което е жалко, срамно и неприсъщо за мене, мама му да е-а. имам трийсет картини и ще ги разпродам абсолютно безцеремонно – всяка за 150 лева, всеки от вас ще има нещо, което аз имам за ценно, банките ще получат мръсните си пари, а аз ще плюя и ще отмина – с радост и погнусай – по сартр – отървал се от гнусната зависимост от банковата система. а ако един ден, макар и вече пределно стар, ви поведа на революция срещу тези престъпници – банкерите – ще бъде
добре!
картините са трийсет и всеки, който иска да ги види ще му пратя снимки.
Калин Терзийски