Нова циганска измама се шири из страната от известно време насам. Играчки и портфейли с пари се пъхат по щандовете на големите хранителни вериги у нас. Целта е ясна – пазаруващите да се натъкнат на „забравените“ вещи и да вземат в ръцете си чуждо портмоне сред рафтовете със захар, сол, брашно и т.н. Само няколко минути, след като човек се натъкне на „находката“ и започне да разглежда какво има в мини чантичката или портмонето, към него се запътва ромски събрат, който на всеослушание се провиква, че насреща му има крадец.
Номерът се въртял предимно в петък, събота и неделя, когато българите по традиция се скъсвали да пазаруват. Първият град, в който била засечена измамата, бил Бургас. След него пропищели и жителите на Варна, Русе и Пловдив.
„Почивните дни се използват за пазар от доста българи. Точно тогава попаднах в схемата на ромите и аз. Видях някакво мече в рокля, което се беше „намърдало“ сред дрехи, обявени на промоционални цени. Взех го и започнах да го разглеждам от любопитство. Исках да видя каква цена е, да го усетя като материя, защото реших, че се продава и има шанс да го взема изгодно. „Изневиделица обаче бях нападната от мъж, който се развика, че крада играчката на детето му. Нарече ме „крадла“. Започна да ме обижда по всички „направления“.
Дъщеря му я била забравила, но аз вместо като съвестна гражданка да я занеса на някого от мениджърите или да я оставя при касиерката, съм я държала в ръцете и съм мислела как да я наблъскам в дамската си чанта. Почна да търси човек от екипа. Държа да уточня, че случката се разигра в магазин от голяма хранителна верига, която има свои пунктове в цялата страна и е много популярна, най-вече с разпродажбите, които прави. Особено когато два продукта се пускат на цената на един, клиентите се скъсват да пълнят потребителската си кошница. Такъв беше и денят, в който ме обявиха за крадла.
Човекът намери служител, който ме накара да изсипя съдържанието на дамската си чанта върху някаква празна маса. Отказах, но ме заплашиха, че ще извикат полиция, и аз приех.
В нея, естествено, нямаше нищо чуждо. После си събрах вещите и реших да продължа с пазаруването си, но мъжът с мечето също продължи да върви след мен и да мърмори, че трябва да му дам пари, защото той щял да извика полиция. Отговорих, че не му дължа нищо, защото нищо не съм взела. Каза ми, че камерите снимат всичко, имал свои хора, те щели да му предоставят снимки. После щял да ме докладва в полицията.
Искаше ми 20 лева, за да се направи на ни чул, ни видял. Отказах му с аргумента, че щом камерите в магазина снимат мен, значи запечатват и неговото действие. Тогава се махна.
Напазарувах, когато реших да си тръгна, охраната дискретно ме помоли да отида встрани и да покажа какво съм купила и колко съм платила. Почувствах се обидена, но не ми се разправяше и разтворих пазарската торба. Всичко беше изрядно. Пуснаха ме, но се чувствах изключително орезилена", разказва бургазлийката Тонка Тодорова.
Същия ден в магазина жертви на схемата станали още четирима човека. Те били обвинени, че са взели чужди портфейли с пари, не потърсили собствениците им, нито ги предали на служителите.
Истината била друга – хората нямали време да реагират и да търсят служител. В момента, в който вземели портмонето, към тях се затичвал мъж, който се провиквал гръмогласно да не крадат. Следвала словесна разправия, обяснения кой крив и кой прав. Под заплахата, че ще извикат полиция и ще стане много лошо, две жени, дошли да пазаруват, извадили по 20 лева, че да им е мирна главата. Схемата се смята като чист рекет върху пазаруващите, които съвсем наивно пипали чуждите вещи.
Подобна ситуация имало и в още големи града на страната. В хладните есенни дни безделници се намъквали в хипермаркетите на топло. За да не скучаят, те измислили да се подиграват с пазаруващите, като им „пришиват“ неща, които не са извършвали. За капак получавали дребни банкноти от възрастни, които по старо правило давали мило и да драго да нямат нищо общо с органите на реда.
„Схемата е стара. Беше разпространена в страната ни в края на 80-те години на миналия век. Тогава главни герои в нея бяха деца. Пълнеха портфейл с „банкноти“, направени от изрязани вестници, и го подхвърляха някъде, където се събират доста хора. Често коженото изделие беше връзвано с конец. Хлапетата обичаха да си правят бъзици. Искрено се забавляваха, когато виждаха как възрастните с треперещи ръце бързат да отворят портмонето, но то почва да се движи, придърпвано от конеца. В началото на 90-те в „играта“ бяха вкарани истински пари. Тогава намерилите „съкровище“ трябваше да се откупуват, за да не попаднат в ръцете на полицията. Очевидно инфлацията е върнала на мода забравената „игра“, в която някой е нарочно обвинен за крадец, за да може друг да извлече „материална изгода“, припомнят запознати със схемите на дребни измами у нас.
Източник: Уикенд