Страната поема председателството на съюза в момент, когато Германия и Франция са отслабени от вътрешните си трудности
Правителството на Доналд Туск като спасител на статуквото в Брюксел
Варшава ще има шест месеца шанс да мери ръст с Берлин и Париж
В първия работен ден на Новата година Полша не покани нито премиера на Унгария Виктор Орбан, нито посланика ѝ на официалната церемония по повод започването на председателството на Варшава на Съвета на ЕС през следващите шест месеца. Тоест случи се нещо без прецедент в историята на Съюза – нямаше го символичното предаване на ротационната управленческа щафета.
Край река Висла оправдаха най-меко казано дипломатическия инцидент с дадения от Будапеща подслон на погнатия миналото лято от полските съдебни власти за злоупотреба с обществени пари бивш заместник-министър на правосъдието Марчин Романовски. От брега на Дунав отговориха, че висшият чиновник на съседите бил отхвърлил категорично обвиненията в разхищения, оневинен бил от меродавен европейски правозащитен орган и за това бил приет като желан гост, но това не помогна.
С една дума Полша показа мускули и за мнозина наблюдатели в Западна Европа поведението ѝ е съвсем резонно. По простата причина, че в момента Варшава е единствена от столиците на по-големите страни в ЕС, която е в пълен синхрон с неговото сегашно ръководство и е стожер на запазването на статуквото в Брюксел.
Както посочи в редакционна статия френският всекидневник „Льо Монд“, по ирония на съдбата Полша на 1 януари е поела ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз в контекст, който за нея е едновременно трагичен и благоприятен. Трагичен е, защото войната на Русия, която опустошава Украйна, се вихри до самите източни врати на страната, която в миналото често е била стъпквана и разкъсвана от съперничещи си сили. И много преди западноевропейските страни-членки на ЕС, останали глухи за предупрежденията й, Варшава бе усетила руската заплаха и бе започнала да гради собствен стабилен щит срещу нея с цената на много усилия.
Тук идва ред на благоприятния за авторитета на Полша фактор – днес според парижкия вестник тя играе не само решаваща роля в логистиката на международната помощ за Украйна и работи сама за укрепването на източната си граница, но и се превръща в защитната опора на Европа срещу опасността от Изток. „Контекстът на войната в Украйна, в която екипът на премиера Доналд Туск поема ротационното председателство на Европейския съюз, предлага на Варшава възможността да покаже силните си страни и зрелостта си, двадесет години след присъединяването си към ЕС“, подчертава „Льо Монд“.
Иначе казано, моментът Полша да покаже мускули е съвсем благоприятен, още повече, че сега тя бере плодовете на своята икономическа динамика и инвестира рекордни суми във военния си бюджет – усилие, което другите европейски страни ще бъдат призовани да положат с идването на Доналд Тръмп на власт във Вашингтон. По време на първия си мандат той вече бе наложил донякъде на европейските държави от НАТО да увеличат разходите си за отбрана и не крие желанието си да повтори още по-настоятелно това искане, след като войната вече бушува на Стария континент и налага на европейците да отделят повече средства за своята сигурност.
Проблем, който обаче не съществува за премиера във Варшава Доналд Туск и този факт го поставя в много добра светлина пред адаша му от Вашингтон. Но сега Туск е призван да работи за преодоляването на куп други предизвикателства пред ЕС, като на първо място са тези, свързани с разширяването на съюза и съвсем закономерно Варшава би трябвало да насочи усилията си в тази посока по-специиално към Украйна и Молдова, за сметка на Западните Балкани.
После идва ред на налагането на общоевропейския екологичен преход, където самата Полша изостава значително заради зависимостта ѝ от каменните въглища и целенасоченото обгрижване на милионите ѝ земеделци и животновъди в селските райони. Голям проблем е също така имиграцията – тема, по която Варшава поддържа твърда линия, особено след като Беларус раздипли по границата мрежа от канали за прехвърляне на нелегални мигранти на полска територия. Съществува и нелеко вътрешнополитическо предизвикателство – това на президентските избори през май, които коалицията на Доналд Туск иска да спечели на всяка цена, за да сложи край на парализиращото дейността на кабинета „съжителство“ на равнище водещи институции с национално-консервативната опозиционна партия „Право и справедливост“.
Интересното е, че Полша поема председателството на ЕС в момент, когато Германия и Франция – двата основни двигателя на европейското строителство и партньори на Варшава във „Ваймарския триъгълник“, са отслабени от вътрешните си трудности. Така в създалата се безпрецедентна ситуация Доналд Туск се оказва в една много изгодна позиция, която предлага на Полша историческата възможност да покаже зрялост, но и мускули. Още повече, че той успя да назначи за еврокомисар бившата си дясна ръка Пьотър Серафин, за когото договори с шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен стратегическия бюджетен портфейл. Политически проницателен, отлично запознат с мистериите на съюза, след като бе цял мандат председател на Европейския съвет от 2014 до 2019 г., Доналд Туск знае как да увеличи полското влияние в Брюксел чрез своя довереник Серафин. За да заиграе Варшава, според италианския в. „Република“, водеща роля в Евросъюза, засега наред с Берлин и Париж, като Туск лека-полека би трябвало да се извиси като единствения стойностен лидер в панталони в сегашния брюкселски „матриархат“.
Но според Виктор Орбан, цитиран от агенция Ройтерс, Доналд Туск и неговото правителство смятали унгарците за врагове и тепърва щели да нагнетяват двустранното напрежение. Като в същото време поредният ротационен председател на ЕС щял да подкрепя безрезервно Киев в напъните му да се съпротивлява на Русия с цената на хиляди жертви и да спъва преговорите за мир. Въобще според Будапеща начело на съюза Варшава ще демонстрира мускули, но може би ще покаже повече козина, тоест отмъстителния си и зъл нрав към всички, които не са на нейния акъл.
Автор: Румен Михайлов
trud.bg
