Идва ми да се обеся, че преди десетина години казах, че въпросът „защо“ липсва от задължителния лексикон на журналиста.
С днешна дата всички повтарят „защо“, с буржоазната леност на доволни гувернантки, спипали клетия обучаем на истините от живота натясно.
Бях на едно интервю, и след като изредих десет причини да се пристъпи към незабавни избори и да се излезе на протест срещу нелегитимното управление, като заключих, че общественият договор е счупен, водещият лапна молива и с присвити очи ме застреля с въпроса: „Защо?“.
Днес слушам по една телевизия друг водещ да изстрелва пълнител със „защо“ срещу събеседниците си.
Друга телевизия гордо обявява за една куха рубрика, която с апломб се анонсира като времето, в което „получавате отговорите, които заслужавате“, разбирай каквото ви се полага да знаете по наша преценка. Та и там: главният въпрос бил… защо. Защо не си карахте по стария конспект на петте К-та?
Не се трае, заложници сме на диалог, провеждан от деца с Аспергер.
Соня Момчилова