Откакто ни сполетя демокрацията, се върнаха някои проблеми, за които си спомням баба ми разправяше от времената преди Девети септември. Аз например не можех да си представя как така до някое село или град в България няма да има обществен транспорт. А всъщност през последните три десетилетия виждаме как малко по малко, намалява обществения транспорт до степен някои села да са достъпни само един път в седмицата, ако нямаш личен транспорт.
БДЖ съвсем умишлено се тика към фалит. Няма да коментирам локомотиви и вагони, защото новите второупотребени от Германия стигат само за снимка с министъра и не могат да заменят старите, ама много стари вагони и локомотиви. Уж трябваше да влизаме в Европа с новите евроатлантически ценности, ама май някъде по пътя се загубихме и стигнахме централна Африка.
Разбирате ли какво означава да спре най-евтиния обществен транспорт до някое населено място? В момента в България вече има крепостни селяни, които трудно могат да си позволят да излязат извън селото или градчето си. Не могат да си позволят да отидат на работа в големия град, защото разходите по личния транспорт ще изядат заплатата.
На територията ни се извършва геноцид, организиран от англоционистите, с активната подкрепа на български национални предатели.
А политиците ни гледат от билбордове и листовки, които дори за тоалетна хартия или подпалки не стават и смятат, че проблемът на България е кой от всичките идиоти да влезе в парламента.
Елена Гунчева-Гривова