По случай бесовицата из Фейса около концерта на Лили Иванова.
Когато имах вестник с огромен тираж, никога чрез него не сме водили война срещу примата и примичките на българската естрада, или срещу дивите и дивичките на фолка. Дори и срещу сръбското.
Кои сме ние, че ще казваме на народа какво да харесва и слуша?
Той е свободен да си избира.
Аре да принудим всички да обичат англосаксонска музика – рок, метъл – или руска с оная скучобра Алла, та дори вечните италианските канцонети, или фненския шансон с великия Азнавур! Да не говорим за опера и класика, както и народните ни песни с Борис Машалов и Валя Балканска – космическата.
Има си хора за всичко и никой не е длъжен да се оправдава за своя музикален вкус.
Нито да бъде руган и заклеймяван колко е прост, само защото предпочита Лепа Брена, Глория, а не пинкфлойдовете.
Аз лично дължа началото на професионалната си кариера, назначаването във вестник "Труд", защото взех интервю в края на 70-е от Лили Иванова, когато нито тя, нито други певци обикаляха редакциите и бяха недостъпни, еле па тя. После сме имали "сблъсъци" с примата, тя не е сладка душица, но какво от това? Лили Иванова си е Лили Иванова, ще си пее докогато си иска, дори и на мен да ми се струва, че прекалява, но коя съм аз да й определям какво да прави? Казват, че я било страх да спре, щото Баба Вангя й предрекла, че докато е жива, ще е на сцена. Нейна си работа. Както е въпрос на личен избор от публиката да я слуша.
Нали е демокрация и вече никой не забранява каква музика да се пуска по националните медии, само дето те избягват българската.
Но това е друга тема…
Зоя Деянова
