Политическата история на човечеството е изтъкана от добри намерения и техните провали
Институциите са безлични механизми с главната задача да се контролират едни други
Честито, дами и господа! Днес се навършват 2170 години от падането на Картаген, когато Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански го опустошава, сравнява го със земята и го посипва със сол. 50 000 пуни (финикийци) са продадени в робство и се основава римската провинция Африка. После обаче отново изграждат Картаген, сякаш искат да ни кажат нещо. Добре, ще ги изслушаме. А сега да караме по същество.
Демократичният изборен процес е процес на даване и получаване. Какво даваме на кандидатите да го получат? Много ясно – отговарят ни, – даваме им властта. Но що е то власт? И ето тук срещаме затруднение да намерим задоволителна дефиниция, която да обхваща всички аспекти на властта и да слиза до дълбините на нейната същност. Уикипедия казва така: “Властта е мярка за способността на човек да контролира средата около себе си, включително и поведението на другите същества. Терминът власт често е използван като сила, възприемана като законна от социалната структура”.
Ето и Кеймбриджският речник: “Властта е степента на политически контрол, който човек или група има в дадена страна”. Както виждате, това се доближава повече до политическото осмисляне на понятието, но в общи линии повтаря онази крилата реплика от “Игра на тронове”: “Не, не информацията, властта е власт”.
А пък според философския речник от 1985 властта е “една от основните функции на социалната организация на обществото, авторитетна сила, притежаваща реалната възможност да управлява действията на хората, да съгласува противоречивите или груповите интереси, да ги подчинява на единната воля чрез убеждаване или принуждаване”.
Никъде обаче, освен в богословската литература, не се засяга трансцедентния произход на властта, не се казва, че тя е нещо много повече от обществен договор. Св. Апостол Павел в Посланието си до Римляните казва: “Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени” (Рим. 13:1). Според св. Серафим Софийски обаче, св. Павел е казал така, защото не е познавал демокрацията и светската република. Св. Серафим споделя това свое мнение в фундаменталната си книга “Православната монархия” (тя е задължително абсолютна), където стига и до извода, че ограничените монархии (парламентарна и конституционна) също са демокрации с присъщите на системата недостатъци.
Всъщност монархията е първата форма на светска власт. Вероятно най-напред се появява в онзи момент, когато вождът на племето и шаманът вече не са били едно и също лице, но се е налагало да взаимодействат помежду си по някакъв начин. В Библията за началото на монархията се говори в Първа книга Царства. До един момент избраният народ се е управлявал от своите съдии и пророците по божиите закони. Пророците са не толкова хора, които виждат ясно бъдещето – това го може единствено Бог и отчасти архангелите, но пак по Божие благоволение, – колкото са хора, които имат дарбата да узнават Божията воля и задължението да я довеждат до знанието на народа. И така, начело на еврейската държава по онова време бил мъдрият и честен съдия и пророк Самуил.
“А когато Самуил остаря – пише в гл. 8 на “Царства”, – постави своите синове за съдии над Израиля. Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво. Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи. Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях; както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и до днес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе; затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях. И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар, и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му; и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му; ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб; ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си; ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си; ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа; ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби; тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава. Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас, и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни” (1 Царства, 1:1-20).
Ето така започва всичко, за да се превърне в това, което наблюдаваме днес и в което ни карат да участваме. То няма как да е изцяло добро. Политическата история на човечеството е изтъкана от добри намерения и техните провали и нито една политическа система, колкото и да е хитроумна, никога не е успяла да се осъществи в пълнота. Дори и демокрацията. Най-вече демокрацията.
Какво е демокрацията? Преди всичко тя е доброволно признание на човека затова, че е лош. Човешката лошотия, наследена от първородния грях, би обяснила абсолютно всичко в обществения живот, където знаменателните действия се мотивират от греховете на управляващите. Напрежението идва обаче от противоречието, пораждано от конфликта между господстващите идеологии и реалността. Днес официално приета е една твърде аморфна идеология, която, освен всичко останало, учи, че човекът се ражда добър или поне, ако не друго, ражда се празна дъска, върху която средата му започва да пише. Но бидейки образ Божий, за човека е невъзможно да бъде морално неутрален. Той от самото си раждане носи у себе си естествения нравствен закон (тоест инстинктивно разпознава доброто и злото) и още в първия си ден взима страна. А през останалата част от живота си се старае или да отстои заетата позиция, или да я обърне на 180 градуса.
Ето защо демокрацията е една твърде проблемна политическа система. Нейният смисъл не е толкова правото на всеки гражданин да участва, ако не в упражняването, то поне в разпределението на властта, колкото във функционирането на демократичните институции. Именно чрез тяхното съществуване човекът признава пред света, че е лош и че ако не се упражнява непрекъснат контрол върху действията му, той бързо ще изгуби всякаква мяра и приличие. Институциите са безлични механизми с главната задача да се контролират едни други, защото ако не го правят, скоро всичко ще затъне в безхаберие и корупция. Защото личните и обществените интереси съвпадат само много редки случаи, а през останалото време са в състояние на противопоставяне. И когато един човек заеме обществена позиция, тогава тези групи интереси се сблъскват по най-драматичен начин. Добрата страна на всичко това е наличието на все пак някакво безпристрастие при усвояването и разпределянето на публичния ресурс, а лошата е колективната безотговорност.
Такъв е той – феноменът “власт”. Колкото и корумпирана да е тя, колкото и да е тиранична, пак е по-добра от безвластието. То би могло да бъде приемливо, единствено когато се окаже вярно предположението, че човек се ражда добър, но то никога няма да се окаже. Човекът се ражда увреден и в крайна сметка няма да пропусне да защити собствения си интерес срещу обществения с цената на всичко, което извратената му, но иначе мощна интелигентност е в състояние да роди.
Ето така трябва да разсъждават всички, когато тръгнат да гласуват за едно или друго. Обаче затворете очи, сложете ръка на сърцето и се запитайте: колцина го правят в действителност! Вие правите ли го? С тези мислили отивате да гласувате, тоест да раздавате власт наляво и надясно? Няма да сбъркаме, ако кажем, че властта е една от природните сили. Нещо като разпада на радиоактивните атоми, който ако ни оставят на себе си, без институционален контрол, ще използваме единствено за производството на бомби. Не бива да се дава в ръцете на деца, на престъпници и възмъжали инфантили. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg