Слушах съдията как обявява победите и загубите на Кубрат преди мача му с Чар.
Три загуби.
Но двете са като претендент за световна титла – срещу световните шампиони Кличко и Джошуа.
Как се преодолява горчивината от загубата плюс целия бездънен хейт и присмех, който със сигурност щеше да последва и след евентуален неуспех срещу Чар.
Мача Кубрат-Кличко го гледах по тв в компанията на двама познати – българи.
И понеже са българи, не можех да повярвам на злобата, която изливаха!
Аплодираха всеки точен удар на украинеца, присмиваха се на българина и изпаднаха в екстаз при победата на Кличко.
Рядко ми се случва да съм объркан и да не знам как да реагирам – тогава беше един от тези случаи.
“Продължаваме напред” – репликата на Кубрат от този мач беше дълго време обект на злобни подигравки.
Много добре Тервел я припомни тази реплика след победата на Кубрат над Чар.
Продължи ли напред големият Пулев? Да, продължи.
Успя ли да световен шампион в свръхтежка категория? Да, успя.
Продължава ли напред в заявка за следващ шампионски бой? Да, продължава.
Онази вечер Кубрат се снима с много хора и с много хора не успя да се снима.
Но колко са световните шампиони в бокса, които изобщо остават в залата след мача – и не заради друго се прибират веднага, а заради задължителните медицински процедури след такъв тежък 12-рундов бой.
И заради състоянието на тялото, което изисква почивка и възстановяване.
Видях, че хора са недоволни, че не са се снимали с Кубрат след мача.
Сякаш той е длъжен на някого за нещо!?
Самият факт, че такъв мач се игра в България е световно събитие.
Където и да се играе – то е световно събитие!
Самият факт, че българин го спечели и все шампионския пояс на световен номер едно – това е световно събитие!
Знам защо пиша всичко това – защото ми е мъчно, че не си уважаваме големите творци.
А големите спортисти също са творци – творци на рекорди, творци на постижения.
Рядко показвам, когато ми е мъчно и тъжно.
Пазя си го за себе си, ближа си раните самостоятелно – то си е моя работа, в крайна сметка.
Но тази рана – на незачитане на големите български личности – тази рана е тежък национален недостатък.
Пътувал съм много, в над 50 страни, имам приятели в десетки от тях – такова грозно нещо не съм виждал.
Такъв нихилизъм не съм срещал…
И ми е тъжно и мъчно…и не го крия.
Александър Урумов
