Розетата от Плиска.
/и подредба (в смислов ред) на онова, което пише на нея/
Малцина са българите, които никога не са чували за тази находка, но редом с известността си – розетата буди много повече въпроси, отколкото отговори можем да добием чрез нея.
От откриването ѝ в Плиска, та до днес – в научните среди се водят спорове за руните изписани върху нея, както и за самото нейно предназначение. А при все, че всичко е пред очите ни – страните имат свои си доводи и всяка страна – “залегнала” в тях – не отстъпва.
Историците ни – обучени от фарисеи, чрез чуждите книги – все още твърдят, че руните изписани върху розетата, но също върху квадри, керамика, както на всякакви други паметници в Плиска са с “тюркски” произход. А по същество това е т.н. “Енисейска или Орхонска писменост”
В общи линии да се приеме това схващане, то е като да приемем, че сме леля или чичо на пра-пра-пра дядо си, защото горната писменост датира от 6 век сл.Хр., а наличие на българи по нашите земи от четвърти век сл. Хр. – такова присъствие, дори най-върлите привърженици на твърдението, че предците ни са ловци на порове и идват от Памир и Алтай … Не могат да отхвърлят. А дори да не е така, то успоредици между руните от розетата и Орхонската писменост има твърде малко, (според изследователя Павел Серафимов едва 4) докато всяка една руна намерена в Плиска – било тя на керамика, камък или розетата – има ПЪЛНО сходство с руните на известните писмености Линеар А и Линеар Б.
Това сходство не е заключение единствено на Павел Серафимов, а още далеч преди него (през 1905 г.) за такова пълно сходство пише Ф. Успенски.
Линеар А и Б – това са сричкови писмености, които са вече разчетени. И тъкмо това – тяхното разчитане идва в подкрепа на твърдението, че написаното на розетата в Плиска не е никаква тюркска писменост, а е онова, което знаем и учим като “Линеар А и Линеар Б” – най-старите писмености в света.
Идва в подкрепа, защото когато “разчетем” сричките от розетата получаваме думи, всяка от които има ОБЯСНЕНИЕ на български език – дори днес.
В снимките долу виждате думите, но онова, което искам да дам тук е не просто думите – това отдавна е направено преди мен. Искам да предложа техният прочит като завършена мисъл.
На първо място – тук трябва да подчертая, че наложеното схващане за тази розета, то е, че е използвана за предсказания. И това предполага, че никой не е търсил на нея някаква мисъл, а просто думи, които да се отнасят към нещо предстоящо, за което се гадае – какво то ще бъде.
Моето, вече лично мое, мнение, е че на тази розета предназначението не е като на нещо, което се използва за предсказания, а е вид амулет, който се носи и като такъв – на него е изписано нещо завършено. Нещо със смисъл.
В подкрепа на това свое твърдение имам следните доводи:
На първо място това е кукичката в средата, която ясно показва, че в нея е могло да бъде прокарана връв;
На второ място това е знакът от обратната (или лицева страна) на която е изобразена руната приета за знака на Дуло;
На трето място това е размера – розетата е с размер от 3.8 см. в диаметър. Кой би гадал по нещо толкова малко?;
И накрая… Бога ми… Всеки, който има тази розета по един непринуден начин – слага я на гърдите си!
И така. Воден от убеждението, че на тази розета, бидейки амулет – пише нещо, а и въоръжен с превода, аз започнах да търся начин да свържа смислово думите. Тук от ключова значение е от кой лъч, измежду седемте да започна…
Отговорът идва, когато розетата се “осевери” спрямо обратния край и с уговорката, че “знакът на Дуло” на него трябва да гледа “нагоре”. От водещо значение е и “кукичката” в средата.
И като “осеверим” така розетата – то получаваме разположение, както е показано на снимката долу.
Тогава най-отгоре имаме думата
ЛОНО – това, както знаем е: скут, утроба, вътрешност, пазва, основа, недра.
Първият лъч вляво е:
САА – това е стара българска дума за сянка, мрак, тъмнина.
Първият лъч вдясно е:
ПЕКЕ – това е старата българска дума за пек, горещина, топлина, припек.
Вторият лъч вляво е:
ЛЕПИ – това е старата българска дума за хубав, хубаво, красиво, мирно, спокойно. (За жалост сега е налична само в сръбския език, който в голямата си част, подобно на руския – си е чист български)
Вторият лъч вдясно е:
БУРА – това е думата на предците ни за буря, вихър, хала, стихия, фурия, фъртуна.
Третият лъч вляво е:
ВОПИ – това е думата на дедите ни за вик, вопъл, стон, за нужда, потреба, желание.
Третият лъч вдясно е:
ЕТИ (ЯТИ) – а така нашите предци са казвали: “хващам”, а също: вяра и вярвам.
Дълго гледах думите…
Повтарях ги отляво надясно (пътят на преднамереността) и отдясно на ляво (пътят на познанието и непринудата)
И всеки път получавах нещо, но все имах усещането за още. За нещо неизказано. За нещо “отвъд”.
Самото обстоятелство, че имаме две двойки противоположности – едно срещу друго – “Слънце и Сянка” “Спокойствие и Буря” – това ме караше да предполагам, че нещо ще е налично при всякакви случаи…
Но не само противопоставени, тези противоположности могат да се разгледат и като последователни:
“Тъмнина, Мрак и Красота” – “Пек и Буря”
В началото дори счетох че могат преносно да се разгледат и инак:
Лоно – приет, сянка – отхвърлен;
Пек – в добрина и бура – в злина;
И тогава имаме някакъв човешки и природен план…
Това, последното, отпадна в мига, когато осъзнах, че лъчът, на който пише “ЛОНО” е “водещ” и е най-горе. В такъв случай той не би следвало да е в противоположностите и остават в сила само първите два примера от по-горе.
Запомних думите. Затворих очи и изрекох (направете го и вие)
“Лоно. Саа пеке, лепи бура – вопи ят”
(Приемам. В мрак или в светлина, в мир или в бурята – с вяра)
Това е мой прочит. Не желая да обвързвам никого с този прочит, а просто това вярвам, че пише на нея.
Лоно! Саа пеке, лепи бура – вопи ят!
Прилагам като снимки розетата и написаното върху нея (обърната според моето предположение);
Руните от Плиска, както руните от Линеар А и Линеар Б;
Прочитът на руните, според сричковото разчитане на Линеар Б.
Това е.
Христо Христов