Наричан славянски език, поставил основите на църковнославянския, старобългарският е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. Познат е с различни имена, използвани от различните изследователи, сред които старославянски, старословенски, като името, с което е останал и най-познат днес – старобългарски език – е дадено от Юрий Венелин, Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер, открили приликата между славянския и българския език. Именно тази прилика е причината да се нарича освен старобългарски и старославянски език.
Следва да се има предвид обаче, че това не е нито общославянски книжовен език, нито праславянски език, както и че най-коректното, почиващо на доказателства и научно обосновано наименование на този език, наричан по десетки начини, е само “старобългарски език“.
Старобългарският е изиграл важна роля за появата и развитието на езика, който използваме днес. Редица старобългарски думи в съвременния български език са ежедневна част от речта ни, без дори да подозираме за стария им произход. Удивително е как този стар език, третият след старогръцкия и латинския, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослужението и администрацията, език, на който творили литература и поезия, остава жив чрез старобългарските думи в съвременния български език, които използваме и днес.
Като всеки език, произлизащ от народа, и старобългарският е търпял развитие и промени, за да отговори на нуждите. Така се стига до:
Прибавяне на нови значения към вече съществуващи такива на част от думите.
Прибавяне на заемки към езика – на чужди думи от чужди езици, за които няма родна дума.
Измисляне и прибавяне на нови думи към езика. Именно сред тези нови старобългарски думи откриваме и онези, които и днес използваме в съвременния български език.
Старобългарски думи в съвременния български език:
Повечето българи не подозират, че едни от най-употребяваните в ежедневието думи днес всъщност са наследени от старобългарския език и възникнали именно като част от него. Старобългарски думи в съвременния български език са:
-благодаря, благодетел, благодат, безсмъртие, лицемер, невъзможно, милосърдие, болен, брада, веселие, вход, венец – от “венець”, вяра – от “вера”, глава, глас, гнездо, гора, гроб – от “гробъ”, грозен – от “грозьнъ”, което на старобългарски обаче значело ужасен и страшен и не е било свързано с физически възприятия за красота, както е днес, гордост – от “гръдость”, греховен – от “греховьнъ”, двор – от “дворъ”, дебел – от “дебелъ”, длъжник – от “длъжьникъ”, доблест – от “добльство”, дом – от “домъ”, доброта, достойно – от “достоино”, душа – от “доуша”, дружба – от “дроужьба”, държава – от “дрьжава”, дърво – от “дръво”, дъжд – от “дъждь”, дихание – от “дъхание”, единство – от “единьство”, желание – от “желание”, жена, живот – от “животъ”, жертва – от “жрьтва”, звезда, завещавам – от “завещавать”, любов, молитва, молба, мост, мрак, народ, родител, роса, свиня, свобода, село, сестра, сила, скръб, стар, страдание, страна, спасение, сътворение, човек, чест, хляб, щастие, недоумение и др., които използваме ежедневно, без да подозираме произхода им
Прави впечатление, че някои думи, наследени и останали в езика ни от старобългарския език, са непроменени, докато при други се забелязва малка промяна, включително и в значението, с което се използват.
Любопитни са и старобългарски думи, които използваме днес в разговорната реч и литературата, в творчеството, тъй като придават колорит. Със сигурност сте срещали приказка или разказ, в който Малък Сечко задухал и довел студовете и бурите или си стегнал кожуха, за да си ходи и за да отстъпи място на слънцето. Всъщност Малък Сечко не е име на литературен герой или измислено от творците, а названието на месец февруари на старобългарски език. Подобна е и историята за Голям Сечко – така наричали на старобългарски език месец януари.
Така в езика и днес, богат и пъстър, откриваме и частички от корените си чрез старобългарски думи, използвани в съвременния български език, пише actualno.com.