Още в края на XIX в. Цани Гинчев, а и други интелектуалци посочват връзката между тракийските нимфи [музите] и самодивите от българския фолклор. По-късно етнолози като акад. Иван Венедиков затвърждават това виждане. Нашият учен споделя следното:
“Състезанието между Тамирис и музите или между овчаря и самодивата представлява в основата си едно от онези състезания, каквито намираме в сватбените игри, в които девойката юнак се състезава с младоженеца…Без съмнение тези митологични предания за сватбени или любовни игри между самодивите и овчаря са продължение на едни игри, които са съществували в древна Тракия не само като митологична измислица, но и в действителност. Те са били може би една от формите на сключването на брака, когато той не е ставал с откупване на девойката. Любопитно е обаче, че в практиките на нашия народ твърде често се разказват предания за облог между девойка и юнак при състезание надиграване на някакъв танц, например ръченица, както в разказа на Елин Пелин…” [Венедиков, 1987, с. 110].
Има и други важни неща. При анализа на тракийското име на божество Сама-зис, акад. Владимир Георгиев, тълкува елемента сама- със стблг. самъ , а и посочва, че образуването е същото както и при българската дума самодива [Георгиев, 1977, с. 61].
Всъщност, ако разгледаме думата самодива ще се уверим, че тя не просто има същата постройка както и Сама-зис, но и елементът -дива, също присъства в тракийската ономастика. Нашият учен споменава за древните имена Авлу-дева, Дева-Вензис, Кела-девино, като предлага за тълкуването стблг. дѣва [Георгиев, 1977, с. 73, с. 83].
Колкото до думата муза, трябва да се подчертае, че според езиковедите тя не е гръцка. Навремето Леополд Гайтлер споменава в труда си Поетически традиций на траките е българите, че муза е тракийска дума за жена. Това до известна степен е вярно, но има и подробности.
Муза не означава просто жена, а жена от групата на мизите: същите тези мизи, които Лъв Дякон, Димитър Хоматиан, Михаил Аталиат и др. наричат българи. Народностното название мизи е позната под няколко варианта: Μύσοι, Μοισοι, Mysi, Moesi, Moeses (Георгиев, 1977, с. 208). Не е трудно да се види, че Μουσαι – музи произлиза от Μύσοι и притежава значението мизийки, жени от народа на мизите.
Оказва се, че божествените създания, които са смайвали гърците са всъщност простосмъртни жени. Простосмъртни, но не и обикновени, тези тракийки от народа на мизите, наречени още българи са носители на големи дарби. Техните гласове са притежавали магическа сила. Когато са запявали сякаш не хора, а богове са изпълвали тракийските долини и полета със запленяващи песнопения. Това в комбинация с невероятната красота на българската жена е причината за възникването на легендата за музите.
Sparotok
